Огледа се учудена и тръсна глава. Изглежда, облегната на перилата, за миг бе заспала и сънувала прекрасен сън. Върна се в леглото с желанието да се потопи отново в него. Неусетно заспа.
II
Приказка за сълзите
Стълбове дим се виеха като тънки лозови стъбла над града. Горяха къщите на служителите на Империята, на богатите търговци и на невинните хорица, имали нещастието да живеят в съседство с тях. Скоро и последният бастион на Императора, централната крепост, щеше да падне под напора на въстаниците.
Облегнат на агатора си, Урзу гледаше тъжно картината на разрушението. Кацнал на висок хълм сред блатата, недалеч от малка пещера, приготвена набързо за пренощу-ване, той мислено оплакваше злата си съдба.
Целият му живот, а и живота на всички сатариани, се беше обърнал с главата надолу. Колко много неща се бяха променили през последните няколко години! През многовековната си история, записана подробно на лимерови таблички и съхранявана грижливо в библиотеките на Империята, планетата не помнеше такова развитие. А сега тези библиотеки бяха едни от първите жертви на освободителното движение, като че ли знанията, натрупани с много труд и усилие, бяха главните виновници за потискането на народа, като че ли те бяха най-опасното наследство на хилядолетната мощ на Империята. Горяха не само библиотеките, горяха училищата, горяха институциите, създадени от поколения Императори, за да осигурят един макар и ограничен и бавно развиващ се, но спокоен и без големи катаклизми живот на тази планета.
Но през последните два века сред недоволните все по-често се надигаха бунтове. Жестокото им потушаване от страна на Императорите само усилваше желанието за освобождение от тиранията, за независимост от волята на Императора.
С болка Урзу си спомняше спокойните дни на детството и юношество си, когато животът течеше с обичайния си бавен ритъм; когато всяка сутрин селяните влизаха през портите на Главния град, за да продадат стоката си на пазарите; когато всички деца посещаваха училища, отговарящи на индивидуалните им възможности; когато веднъж в сезона на главния площад изпълняваха присъдите на малкото на брой престъпници; когато в кулата редовно се събираха управниците на провинциите, за да докладват на Императора какво бяха извършили и какво предстоеше да бъде направено.
Всичко това се промени след като баща му, сегашният Император, реши да престане да се бори с въстаниците. Все по-рядко той ги наказваше за дръзките им набези, оставяше им чудните си машинки, агаторите. С тяхна помощ те успяваха да преодолеят огромни разстояния за броени дни и да организират освободителното движение по цялата планета.
Императорът се оттегли в лабораторията си и остави съветниците, много от които бяха свързани с въстаниците, да управляват Империята, простираща се върху цялата планета и извоювана някога в жестоки борби от предшествениците му. Продължаваше да знае всичко, ставащо на Сатариус, незнайно от къде, но вече не се намесваше в развоя на събитията. Особено след като жена му, майката на Урзу, загина при нещастен случай с агатор преди две години. Не че я обичаше много, но дотогава той като че ли все пак чувстваше някаква отговорност за собственото си семейство. Урзу отново се връщаше мислено към разговора с баща си, преди той да го прати тук, при черните хълмове, за да бъде на сигурно място по време на завземането на крепостта.
За първи път в живота на Урзу, Императорът го заведе в личните си покои. Никой, освен един стар прислужник, нямаше право да влиза в горните етажи на кулата, където се намираха обсерваторията, лабораторията и жилищните помещения на Императора.
Колко учуден остана Урзу от скромното обзавеждане на тези стаи! Знаеше, че баща му не държеше на лукса и удобствата, но никога досега не беше осъзнавал така силно разликата между своя и неговия начин на живот. Урзу обичаше дребните красиви неща и стаите му бяха пълни с мебели, резбовани от най-големите майстори, меки бродирани възглавници, всякакви дрънкулки от скъпоценни камъни и ценни метали. А Императорът — великият Император, от когото и сега се страхуваха всички хора в това царство, спеше в стая с белосани стени, без никакви картини, на обикновено легло покрито с една пуранова12 кожа.
Сега той покани сина си да седне на това легло и се заразхожда мълчаливо из стаята. Имаше загрижен, но не и изплашен вид. Урзу търпеливо чакаше баща му да започне разговора.