— Скоро бунтовниците ще завземат крепостта. Трябва да напуснеш това място и да се скриеш извън града. Разпоредих се да приготвят агатора ти с най-необходимите неща. След два дни се върни и потърси приятеля си Ринес.
— Но той ръководи въстаниците в града! — извика Урзу учуден. Съвсем скоро той за пръв път бе разбрал, че най-добрият му приятел от детските години отдавна работеше за врага.
— Да — продължи Императорът, — но той иска да ти запази трона след като ме свали от него. Още не се чувстват готови да поемат сами цялата отговорност на властта. Съгласи се с техните условия и управлявай както искаш или по-точно казано, както ти позволят. Аз искам само едно от теб. Вземи си жена и й направи колкото се може по-скоро дете.
Урзу се смая от това изискване. Нямаше желание точно сега да мисли за жена и семейство.
— Знам, че не си падаш много по нормалните сексуални отношения, но ти трябва да продължиш рода. — Императорът се спря до прозореца и отправи замислен поглед в далечината. — Всичко друго е без значение.
— Но защо, татко, защо? — Урзу скочи огорчен от леглото. — Защо остави бунтовниците да завладеят цялото ти царство? Ти можеше да ги победиш по всяко време, можеше да им развалиш агаторите, можеше да запазиш не само властта, но и мира на тази планета. Дори сега, ако използваш магическите си сили, ти още можеш да ги спреш.
Урзу недоумяваше какво беше накарало баща му да промени така рязко политиката си. От незапомнени времена тяхната фамилия владееше тази планета. Никой не беше успял да оспори властта на силните личности в семейството им, раждани като че ли специално за тази цел през едно поколение. Баща му беше наследил от дядо си всички необходими качества за върховен владетел — и високото силно тяло, и пронизващите зелени очи, способни само с един поглед да запалят всяко нещо край себе си, и бързия ум, и магическите способности, неподвластни на никой друг сатарианин. И нищо не подсказваше, че той някога ще промени начина на управление, към който се придържаха всички Императори от векове.
Императорът се обърна и го погледна със съчувствие. Урзу остана изненадан от топлината в този поглед. Той не познаваше друго отношение освен строгост, суровост и снизходително пренебрежение.
— Защото така пожела приятелката ти — отвърна баща му тихо и тъжно.
Говореше за Ани. Урзу веднага разбра, че става дума за нея. Откакто преди пет години това момиче се появи за осем дни в двореца и после изчезна по загадъчен начин, Урзу не можеше да я забрави. Въпреки многото време изминало оттогава, той я виждаше като жива във въображението си, красива и силна, изключително умна, с толкова много познания, нетипични за една жена — тя от всичките му момичета го разбираше най-добре и му помагаше да се справи със сложните задачи, задавани му от Императора.
А се оказа някакъв шпионин, изпратен да открадне най-ценната вещ на баща му — един невзрачен камък, предназначението на който така и остана тайна за Урзу. Използвайки безграничното доверие, което имаше в нея, тя си беше осигурила достъп до съкровищницата на баща му и успя да излъже не само него, но и Императора.
Тогава баща му говореше нещо за висши сили срещу които бил безсилен и дори не го наказа. Беше говорил с Ани само един час в кулата си, но знаеше повече за нея, отколкото Урзу въобще някога успя да разбере.
След този случай Императорът се промени. Урзу не можеше да не забележи, че това беше началото на рухването на Империята.
— Заради откраднатия камък ли вече нищо не вървеше като трябва? — попита Урзу изумен, сядайки отново на леглото. Не бяха говорили за Ани откакто тя изчезна и Урзу се надяваше да разбере нещо повече за нея.
— Не, Камъкът нямаше никакво значение — засмя се тъжно баща му. Отправяйки замечтан поглед към безкрайността, той продължи:
— Знаеш, че и тогава имаше проблеми с бунтовниците. Бяха я вербували да им сътрудничи и тя нямаше как да им откаже. Иначе нямаше да може да изпълни задачата си. Началникът на охраната я следеше зорко и ме информира за тази връзка. Повиках я тогава, за да разбера, доколко представлява опасност за мен. Попитах я, какво да правя с бунтовниците и тя ме посъветва да им предам властта.
Урзу скочи отново от леглото. Как така? Нали твърдеше в последните си думи, които успяха да обменят в Отановата гора преди да изчезне пред очите му, че няма нищо общо с бунтовниците. И как е успяла да предложи такова чудовищно нещо на баща му!
— И ти не я уби веднага? — попита Урзу смаян. Баща му не се церемонеше много с враговете си тогава.