Но сега стоеше до прозореца с поглед отправен към града, потънал в спомените си. Изведнъж Урзу си спомни думите на майка си, когато я попита, защо баща му взе лимеровата табличка с прощалните думи на Ани. Тя каза — „За него нейната загуба означава много повече, отколкото? за теб.“
И чак сега Урзу прозря, че Императорът също беше обикнал Ани тогава. В него се надигаше закъсняла, изгаряща ревност. Не можеше по нищо да се мери с Императора, баща му го превъзхождаше във всяко отношение. За първи път Урзу се зарадва на мистериозното изчезване на Ани. Разбра, че за него тя все едно вече беше загубена от момента, в който тя се е срещнала с баща му.
Императорът се бе обърнал и го гледаше с проницателните си очи. На устните му се появи жалостива усмивка. Беше разбрал за чувствата на сина си.
— Не, не я убих. Вслушах се в съвета й и оставих бунтовниците да постигнат целта си. Отдавна общественото развитие на Сатариус се нуждаеше от някаква промяна Цивилизацията беше в застой от дълго време и нещо трябваше да я разтърси.
— Но тази промяна донесе само мъка и несигурност на този народ — възрази Урзу, учуден от доводите на баща си — и кой знае още колко кръв ще се пролее.
— Много — отговори Императорът, — всяко нещо си има своята цена. И свободата на този народ не може да се постигне даром. Но той заслужава шанса да постигне мечтата си и да се развива с ускорени темпове.
Както винаги, когато ставаше дума за политическите решения на баща му, Урзу не разбираше дълбокия смисъл на действията му. За какво беше тази свобода на народа, когато тя водеше до хаос в снабдяването, до глад и разруха, до убийства и несигурност в утрешния ден?
Императорът го гледаше, отгатвайки като винаги мислите му, и отговори на незададения въпрос:
— Не можеш да разбереш тези неща, сине, Раздразнен от тази оценка за неговата незрялост, Урзу попита агресивно:
— А Ани разбираше ли ги?
— Да, но няма за какво да се обиждаш. Тя идваше от друг свят, където вече бяха извършени много промени от този вид.
Урзу остана като зашеметен. Нима имаше и други светове? Досега той смяташе, че познава света, в който живее, а там съществуваха само Сатариус, двете слънца, двете луни и множество звезди на небето.
Прочитайки мислите на сина си, Императорът не му позволи да го разпитва повече.
— Сега не е време да се говори за тези неща. Бунтовниците всеки момент могат да стигнат до стените на крепостта. Трябва да побързаш.
— А ти какво ще правиш? — Урзу изведнъж усети, че може би вижда баща си за последен път.
— Не мисли за мен. Аз знам какво да правя, — отговори сурово Императорът.
Свикнал да приема без възражение решенията на баща си, Урзу се отправи на път. Прескочи с агатора източната стена на крепостта и се насочи към края на града. Караше малкия агатор и нямаше опасност някой да го настигне и залови.
Бунтовниците разполагаха само с един-единствен агатор от този тип, попаднал в ръцете им след бягството на Ани, но баща му беше намалил мощта му чрез своите магии. Явно още тогава той беше решил да даде някакъв шанс на въстаниците, като не спираше изцяло машината от движение.
Разхождайки се край хълма, Урзу отново се замисли върху странното твърдение на баща му, че Ани била от друг свят. Какво ли искаше да каже с това? Тя изглеждаше като обикновена сатарианка, макар и много хубава. Но се държеше различно и говореше странно. Неведнъж Урзу я беше сравнявал на шега с баща си. А тя доста се притесняваше от това. Имаше нещо общо между двамата — неуловимо, но осезаемо. Тя винаги разбираше, какво иска да постигне Императорът и се пазеше, но не се страхуваше от него. И дори баща му не успя да й попречи да изпълни хитрия си план.
Свикнал с мисълта, че няма кой да победи баща му, Урзу изведнъж осъзна, че и той беше уязвим. И заедно с това прозрение дойде и увереността, че Императорът нямаше да бяга от бунтовниците. Щеше да очаква смъртта си в кулата, жертвайки се за бъдещето на сина си.
Урзу се закова на място като ударен от гръм. Не можеше да допусне това! Той трябваше да го спаси! Въпреки че баща му никога не показваше обичта си към него и той дълги години се беше страхувал от Императора както всички хора на планетата, Урзу го обожаваше и обичаше.
Изтича до агатора си, скочи в него и потегли с максимална скорост обратно към двореца.
Сатара се беше привел над звездните си карти в обсерваторията, за да изчисли бъдещето на Урзу. Но не успяваше да се концентрира. Събитията на Сатариус се развиваха много бързо и бяха излезли от контрол. Урзу се лъжеше, че Императорът би могъл да направи още нещо, за да ги спре. А и самия той не желаеше да промени решението си.