Новината за залавянето на Императора се разпространи като ураган по цялата планета. Всички хора излязоха на улицата да празнуват радостното събитие. Прегръщаха се, целуваха се, танцуваха. Империята, просъществувала хилядолетия, беше паднала и всички бяха свободни.
Само лакеят на Урзу плачеше и отиде в затвора, за да отнесе малко вода и храна на бащата на бившия си господар.
Веова седеше на трона в централата на ангарите, вглъбен в мислите си. Както винаги, той внимателно следеше какво става на Сатариус. Едно време го правеше, за да открива всички грешки на Сатара и да злорадства над тях. Но те не бяха толкова много и Веова по-скоро се разяждаше от завист. Не можеше да прости на бившия си първи помощник, че се беше осмелил да създаде собствена система без помощта му.
После тези непрестанни наблюдения се превърнаха в навик. Както и враждебността, с която посрещаше съперника си, когато той се връщаше при тях, за да прекара времето между две прераждания на тяхното ниво.
А не винаги бе било така. Едно време Веова обичаше този прекрасен на вид ангар, успял да се откъсне от мрежата на колективния дух на това общество и да развие невиждана индивидуалност в тази среда. Чувствайки силата му, оценявайки изключителния му ум, Веова му поверяваше най-сложните задачи и му остави на разположение творческите сили на лявата страна. Това беше прекрасно време на сътрудничество, работата им спореше и двамата бяха щастливи.
След това настъпи времето на неудачите. Нещата на Земята вече не вървяха както преди и те трескаво търсеха причините за провалите си. Тогава Сатара реши, че грешката е била направена още в самото начало, по време на създаването на земната система, когато Веова използвал само Силите на дясната страна за изграждането й.
Веова отричаше тези твърдения и между тях възникна един дълъг и мъчителен спор. Сатара искаше да повтори експеримента с равномерно разпределени Сили на друга планета, но Веова твърдо отказваше. И тогава Сатара открадна Камъка на мъдростта и ги напусна, за да осъществи замисъла си сам, макар и само със Силите на лявата ръка.
Според него тази система трябваше да се провали по същия начин, както системата на Земята.
Веова не можеше да прости тази своеволна постъпка на първия си помощник. Не можеше един ангар, макар и умен и силен, да се постави на нивото на теорите и да изгражда системи. Веова се почувства обиден и застрашен, въпреки че осъзнаваше превъзходството си на теор.
Направи всичко възможно да попречи на Сатара да осъществи замисъла си, но той успяваше да отблъсне всичките му атаки. И когато Веова на края успя да си върне Камъка на мъдростта, пращайки земен човек за него, Сатара само му се подигра, задето не беше разбрал за връзката между Камъка, жената и помощника й — теор. Веова беше изпратил на Сатариус, без да подозира това, двойка Делени. Те бяха решили, че Веова не е достоен да притежава Камъка, който беше творение на Делените, и теорът го отнесе със себе си на горното ниво.
Сатара като че ли не страдаше особено от загубата на Камъка. Но след всичко това нещата на Сатариус бързо се промениха. Системата изпадна в криза. Първоначално Веова ликуваше — все пак беше успял да навреди на съперника си. После разбра, че последният нарочно оставяше всичко построено дотогава да рухне.
Добре разбираше подбудите му. Нееднократно пред него бяха стояли подобни проблеми на Земята. Трябваше да разтърси всичко, за да намери друг път на развитие. Все повече се възхищаваше от неприятеля си. Дори се гордееше с него. Каква ли сила трябва, за да се развиеш от обикновен ангар в самостоятелен творец, достигащ почти нивото на теорите!
Последните новини от Сатариус притесниха Веова. Сатара беше измислил хитър начин да се въплъти в един индивид от създадената от него раса и да управлява системата си отвътре. А сега непрекъснатата серия от последователни прераждания беше застрашена. Синът на Императора загина преди да има наследник и скоро щяха да отсекат главата на Императора, Откъснат от планетата си, Сатара трудно щеше да я управлява сам. Системата можеше да рухне и така спорът между тях щеше да се реши в полза на Сатара. Веова не можеше да допусне това. Трябваше да намери начин да спаси Императора от сигурна смърт.
Имаше само един начин да постигне това навреме. Трябваше отново да прибегне до помощта на човека, измъкнал Камъка от Сатара. Жената тогава се справи отлично, познаваше ситуацията на Сатариус и дори имаше връзка с бунтовниците. Само не знаеше дали второто й Аз — теорът — щеше да участва и този път.