Съжаляваше, че нямаше агатор. Тези антигравитационни машинки, освен бързи, бяха и напълно безшумни. За Ани те представляваха най-голямото чудо, изобретено от Сатара на тази планета. Само той знаеше тайната на действието им и заедно с него и изобретенията му щяха да си отидат от този свят.
Изведнъж Ани се улови, че мисли за Императора като за вече умрял. Стана й лошо от тази мисъл и тя ускори крачката си, за да стигне в града преди здрач. Оставаха само няколко часа. Виждаше в далечината градската стена и източната порта. Престана да мисли за каквото и да е, дишаше ритмично и само ходеше и ходеше …
Стигна Главния град един час преди залез на Голямото слънце. Нямаше как да стигне още днес до центъра на града, където се намираше крепостта. А чуваше, как сатарианите си приказваха радостно за утрешната екзекуция на Императора.
Щеше да закъснее! Огледа се панически какво да прави, като че ли някой можеше да й помогне. Градът изглеждаше зле. Имаше много изгорени къщи, особено на по-богатите търговци, които се ползваха с известни привилегии при Императора. Отдалеч видя една четириетажна сграда, обградена от викащи и размахващи ножове момичета. Бяха изкарали собственика навън и го биеха с камшици. Ани чу как викаха:
— Къде ти е агаторът, дебераф13 такъв? Къде си го скрил?
Горкият сатарианин само прикриваше главата си с ръце и дори не можеше да отговори. Ани реши, че тук й се открива някакъв шанс. Изтича до къщата, разбута зрителите и извика с мощен глас на момичетата:
— Спрете за малко да го биете, глупачки такива! Не виждате ли, че той е готов да каже, къде му е агаторът.
Другите се обърнаха учудени към нея. Ани знаеше, че тялото й освен красиво, беше и доста силно и че спокойно можеше да се бие поне с три-четири от момичетата, ако се наложеше. Но властният й глас се оказа достатъчен, за да ги подчини на волята си. Момичетата се отдръпнаха.
Тя се обърна към нещастника в краката й.
— Кажи сега къде се намира този агатор. Знаеш, че всички агатори трябва да се предадат в крепостта на централния съвет. — Ани просто измисляше. Но явно беше уцелила вярната посока. Никой не възрази.
— Ще ви кажа, само не ме бийте повече! — помоли се разплаканият търговец. Стана и ги заведе до една голяма врата откъм задната страна на къщата. Отвори я и Ани видя четириместен агатор. Чу радостните възгласи на жените и реши да не оставя плячката да й се изплъзне.
— Някой от вас знае ли как се кара това чудо? — попита ги Ани. Никой не отговори. Агаторите бяха малко на брой и едва ли някой владееше това изкуство.
— А аз знам. Нека три от вас се качат с мен да откараме машината към двореца.
Момичетата гледаха объркани. Не знаеха коя е тя, но и не смееха да й се противопоставят. Тъй като никоя не прояви желание, Ани просто избра три от тях, накара ги да седнат и се качи на мястото на водача.
Не беше карала такава голяма машина. Урзу я бе учил да управлява триместен агатор и тя знаеше, че принципът на управлението при по-големите машини е същият. Провери горивото, ригозите14 бяха съвсем леко почервенели. Щеше да им стигне до центъра. Мушна ръцете си в отворите и напипа дръжките и копчетата. Концентрира се за миг и натисна с левия показалец копчето за старт. Агаторът се издигна на половин метър. Притегли ръчките леко към себе си и ги избута напред. Машината тръгна нагоре и напред и излезе от гаража. Управляваше се също като триместен. Ани вече нямаше проблеми. Видя изплашените лица на момичета зад себе си и се засмя.
— Хайде на път! — извика тя от радост и даде пълен напред.
Летеше с максимална скорост по един от централните булеварди направо към центъра. Щеше да стигне в крепостта преди залеза на второто слънце.
Ринес се разхождаше напред-назад в заседателната зала на кулата. След като не можа да предотврати разбиването на обсерваторията и лабораторията на Императора от полудялата тълпа, той все пак успя да запази удобното обзавеждане на работните помещения в кулата. Сега там се намираше главната квартира на централния съвет, който оглавяваше.
След смъртта на Урзу възникнаха горещи спорове кой да поеме управлението в ръцете си. Никой не им се видя достатъчно добър за тази работа. За малко да се избият помежду си, докато стигнаха до заключението да управляват заедно като съвет и да определят решенията с гласуване.