Това не се харесваше много на Ринес. Той би предпочел Урзу да поеме официално властта и да влияе скрито на решенията му. Но тази глупачка от охраната не можа да се въздържи и го уби. А какво беше хрумнало на самия Урзу, така я не разбра. Би трябвало да се радва на премахването на деспотичния си баща я на възможността да седне на неговото място. Винаги се беше страхувал от Императора и за тези петнадесет години приятелство Ринес остана с впечатление, че той мрази баща си. Отгоре на всичко самият Император го беше отпратил да се скрие, докато приключи завземането на крепостта. А Урзу се върна в последния момент, за да загине, яростно защитавайки този звяр — Императора.
От две седмици го бяха приковали в подземието и го измъчваха как ли не. Искаха да разберат къде се намираха легендарните съкровища, за които се носеше мълвата. Бяха намерили на дъното на кулата само мръсния склад с всякакви гадости. Кожи, кости, косми, парцали, земя и шишенца с някакви миризливи течности — това намериха там. И малко нешлифовани кристали, каквито се намират почти навсякъде в планините.
Нищо не можаха да направят с тези неща. Изнесоха ги едно по едно и ги изгориха на клада в двора на крепостта. А Императорът само им се смееше и казваше, че цялото му съкровище било това, което се намирало в главата и сърцето му. Изгаряха кожата му с нажежено желязо, нарязваха я с нож, изтръгнаха ноктите му и го биеха с камшици. А той продължаваше да им се надсмива, Като че ли болката нямаше власт над него.
Накрая се предадоха. Утре щяха да му отсекат главата и да започнат да строят едно ново щастливо общество на Сатариус. Ринес се беше замечтал за бъдещето, когато на вратата се почука.
Влезе входната стража и каза, че една млада непозната жена иска на всяка цена да говори с него. Той се зачуди, но я покани. Не вярваше на очите си. Беше Ани.
— Ани, къде пропадна през всичките тези години? — извика радостно той. — Никой не те е виждал, откакто открадна малкия агатор на господарката и го остави в Отановата гора. Ние тогава успяхме да го пренесем в скривалището, преди да се върнат хората от стражата.
— И какво направихте с него? — попита Ани уж развеселена. — Аз едвам го откарах там, а сигурно никой от вас не знаеше как работи.
— Намери се едно умно момченце. Изпробва всичките копчета, докато разбере как се управлява. Беше първият ни работещ агатор — похвали се Ринес.
Ани се замисли върху това, каква огромна роля беше изиграла за хода на събитията на Сатариус. Трябваше да има някакво предопределение в това.
— Но ти кажи, къде беше през това време. Търсихме те навсякъде, но никъде не те намерихме — продължи Ринес.
Тогава той я беше свързал с бунтовниците и тя доста се ядоса заради това. Щяха да я убият, ако не се беше съгласила да им сътрудничи. Императорът естествено разбра веднага за това и цялата й мисия за кражбата на Камъка за малко да се провали. Добре, че Императорът беше достатъчно умен и й повярва, че нямаше нищо общо с тях. Измисли набързо нещо за залавянето си, за подземието, за тайното й откарване в провинцията и как успяла едва наскоро да избяга оттам.
Ринес се учуди на разказа й, но нищо не възрази. Ани пристъпи към своята молба:
— Ринес, разбрах, че утре искате да обезглавите Императора. Мисля, че е много рано за това. Доколкото разбрах, той не се съпротивлява и не прави опит да избяга. Той знае толкова много неща, които могат да бъдат от полза за новата власт. — Ани правеше отчаян опит да отложи изпълнението на присъдата. Не виждаше как ще осъществи бягството на Императора само за една нощ. Трябваше й някаква подготовка. — Не може да се отложи. Вече всичко е огласено. Утре сутринта на площада ще бъде целият град — обясни Ринес, учуден от молбата й. — Освен това няма никакъв смисъл. Той нищо не казва. Опитахме вече всичко. Имам чувството, че иска да умре.
— Поне ме пусни при него да опитам и аз късмета си. Може би на мен ще каже как създава онзи кристал за агаторите. Иначе те скоро ще се развалят окончателно.
Тя го погледна с умоляващ поглед. А Ринес се засмя.
— Не, Ани. Кой знае как го мразиш след всичките си преживявания. Може да му сториш нещо, докато лежи там във вериги. А на мен ми трябва утре за екзекуцията истинският Император. Забраних на всички да влизат там от вчера. Само лакеят на Урзу се грижи за него. Избий си тази идея от главата.
Ани не се опита повече да го убеждава. Нямаше смисъл. Ринес беше умно момче и тя трябваше да внимава да не прекали. Зарадва се на новината, че лакеят се грижи за Императора. Преди пет години тя се разбираше добре с него и познаваше добрата му душа. Трябваше да го намери.