Ако разполагаше с агатор и достатъчно гориво, това пътуване щеше да е песен. Но агаторите се пазеха много добре — едва ли имаше повече от двеста по цялата планета. А горивото, стрити ригози в стъклени тръбички, се намираше само в провинциалните центрове.
Трябваше да пътува като редови сатарианин.
Попита на кея, дали скоро има някакъв кораб за град Тонк, намиращ се оттатък голямата вода. Никой не знаеше. Времената бяха смутни и търговците се бояха от пирати. Дори да имаха намерение да тръгнат на път, те го държаха в тайна. До вечерта тя не успя да намери нито един кораб, пътуващ към Тонк, и си взе легло в една странноприемница близо до кея.
Не можа да заспи и пристъпи към прозореца тихо, за да не събуди останалите съквартиранти. Надяваше се да намери успокоение, отправяйки поглед към звездното небе.
Може би това най-много й липсваше на тази планета, Заради ниските нощни температури сатарианите никога не стояха навън след залез на второто слънце и затваряха плътно прозорците с капаци. Сигурно затова те познаваха толкова слабо астрономията. Все още вярваха, че се намират в центъра на вселената и че звездите са лампички на небето.
Тя беше забелязала голямата пролука в разбития капак и сега погледна през нея. Усещаше студа, преминаващ през стъклото. Виждаше се огряната от луните повърхност на морето. През единия ъгъл на малкото пространство минаваше някаква сянка. Беше кораб. Голям кораб. Какво ли правеше той през нощта в пристанището? Ани си взе топлия плащ и тихо слезе по стълбите. Леко отвори скърцащата врата на странноприемницата и излезе навън в студената нощ. Уви добре наметалото край тялото си и си сложи качулката.
Забеляза движение по кея и чу тихи подвиквания. Промъкна се покрай къщата и приближи, криейки се старателно в сянката на разхвърляните денкове. Корабът беше пристанал на кея и група добре облечени яки сатарианки, разтоварваха стоката. Тогава Ани се сети кои са тези хора — контрабандисти! Превозваха осолено месо от литени, които пасяха на стада само в саваната на другия континент.
Две жени спореха, макар и тихо, но отчетливо. Ани се заслуша.
— Трябва да почакате до утре. Билката още не е пристигнала — каза едната.
— Как може такова нещо? Да не мислиш, че е удоволствие да работим през нощта. Пратката трябваше да е на кея и да заминем незабавно обратно за Тонк — възрази другата ядосано.
— Забави се заради екзекуцията на Императора. Просто крепостта гъмжеше от нови управници. Не можахме да се доберем до складовете.
Боже мой, помисли Ани, те крадяха наркотика направо от складовете в крепостта! Просто си взимаха обратно, каквото Императорът им беше отнел.
— Добре, няма какво да правя. Ще останем в открито море до утре вечер. Но гарантираш, че стоката тогава ще е тук?
— Всичко ще бъде наред. Съгледвачите съобщиха, че до утре на обяд товарът ще пристигне.
— Хайде да се махаме. Ще измръзна в този студ. Няма ли най-накрая да почне летния период?
Двете жени бързо се разделиха и изчезнаха. Ани, полузамръзнала, вече знаеше какво да направи. Доближи се още малко до кораба и го разгледа. Имаше издължен корпус и две мачти с платна. Щеше да се движи бързо. Сигурно за десет дни щеше да пресече морето. Трябваше да се скрие някъде с достатъчно храна и вода.
Бързо се върна в странноприемницата. Дори не погледна към небето. Сатариус очевидно не беше място за нощни наблюдения. Влезе тихо в стаята и легна да поспи. Кой знае къде щеше да бъде през следващата нощ.
Събуди се късно и излезе на пазара. Купи си голяма раница, хляб и сушено месо, малко плодове подобни на ябълки и орехи. Дълго не можа да намери съд за вода. Накрая реши да купи кожена торба, специално изработена за тази цел. Напълни я с прясна вода. Раницата тежеше поне двадесет кила. Но тя беше силна и не се затрудни особено с носенето й.
Напълно осъзнаваше големия риск, който щеше да поеме. С контрабандистите шега не биваше. Бяха се борили цял живот с полицията на Императора и много от тях попадаха в затвора и биваха наказвани с нарязване на кожата. Научени да се бият с врага и да издържат на болка, те не биха се церемонили много с нея, ако я забележат на кораба. Ани въобще не се надяваше да остане толкова време незабелязана. Надяваше се да успее да ги уговори да не я хвърлят в морето.
Скри част от парите си в ботушите и в специалния скрит джоб на наметалото. Беше го забелязала чак тази сутрин на долния му ръб. Купи си една малка кожена торбичка за амулети, сложи оранжевия кристал, завит в парче кожа, и малко трева в него. Закачи си го на врата. Сатари-аните бяха суеверни и почти всички носеха такива торбички за късмет на шията. Обикновено съдържаха малко билки и камъчета, върху които бяха баяли селските знахари.