В странноприемницата чакаше с нетърпение нощта, заслушана във всяко движение навън. Останалите отдавна спяха, когато чу някакъв шум. Измъкна се тихо в студената нощ.
Корабът стоеше до кея на същото място. Може би десетина жени бяха заети с товаренето на билката. Ани направо се смая от това количество. Щеше да стигне за голям град за една година. Луната се скри зад един облак и Ани използва момента, за да се набере по едно въже и да скочи на палубата. Обходи кораба, за да се ориентира. Жените завършиха товаренето на първия трюм и преминаваха към втория. Ани се вмъкна в първия.
Миришеше силно на литеново15 месо. Билката беше запълнила само една трета от трюма. Тя не миришеше и нямаше вкус. Ани беше изпробвала този наркотик при предишното си пътуване до Сатариус. Повишаваше тонуса и сексуалната енергия, правеше жените приказливи, а мъжете мълчаливи. В малки количества билката се използваше за лекарство. Но Ани не беше забравила, колко я болеше главата на другия ден след първия опит. Мислеше да сдъвче две-три листа за по-хубави, сънища, но не повече.
В трюма беше задушно, но поне не студено. Ани скри раницата си, излегна се удобно върху листата и се заслуша в стъпките на новите си спътници. Вероятно билката все пак изпускаше омайващи изпарения, защото Ани не можа да остане дълго будна и заспа сладък сън.
Веова се зачуди за какво ли искаше да говори Сатара с него. И преди Сатара се връщаше на нивото на ангарите, за да прекара там времето до следващото си превъплъщение или за да направи тук необходимите му изчисления. Можеше Да прекарва това време и оттатък границата между царствата, но като ангар го привличаха старите му другари. През това време Веова се правеше, че не го забелязва.
Откакто Сатара беше откраднал Камъка на мъдростта и създал системата на Сатариус, те почти не се бяха виждали. Четири-пет пъти Сатара беше говорил с него чрез междупространствената дупка, но само, когато се намираше на Сатариус. Обикновено се подиграваше на Веова за неуспешните му опити да си върне Камъка.
Сега Веова му беше помогнал да продължи физическото си съществуване, но не можеше да си представи, че Сатара може да му благодари за това. Създателят на живота на Сатариус беше достатъчно умен, за да разбере подбудите му. Веова очакваше с нетърпение, какво ли щеше да му поиска.
Сатара застана пред него и Веова се полюбува на красотата му. Беше се променил. Излъчваше много повече светлина, откакто не го бе виждал като ангар. Силата щеше да му стигне за горното ниво. Веова не можеше да си обясни този бърз напредък. Самият той като че ли не се развиваше и в него отново се появи старата завист.
— Искам да ти благодаря за грижите, които положи, за да запазиш пребиваването ми на Сатариус — каза Сатара на глас, въпреки че те спокойно можеха да си говорят на ум. Явно желаеше ангарите в централата да чуят за какво стана дума.
— Няма нищо — отвърна Веова подигравателно, — готов съм на всичко, за да ти помогна.
— Най-много се зарадвах, че ми изпрати точно тази земна жена и я превърна в такава хубава сатарианка — продължи Сатара, нагаждайки се към тона на разговора. — Прекарах най-прекрасните си мигове през физическия си живот с нея.
— Внимавай, да не ревнува приятелят й — теорът, може да имаш големи неприятности — продължаваше Веава в същия дух.
— О, не се боя от неговата ревност, по-скоро бих се боял от твоята — ухили се Сатара. Обхвана го хазартната страст. Знаеше, че Веова не можеше да се мери с него по остроумие и щеше да загуби това състезание. Реши да го ядоса още малко.
— Ани ме увери, че страшно ме обичаш и си готов на всичко, за да отървеш кожата ми.
Веова не издържа. Той винаги лесно се ядосваше.
— Аз да те обичам? Май заедно с главата са ти отсекли и ума! Махни се от очите ми! Ако те видя още веднъж в централата, ще ти забраня достъпа до това царство въобще.
Изпрати един изпепеляващ поглед към Сатара и го прехвърли в далечната зона на покаянието.
Сатара се ядоса на себе си. Защо отново не успя да издържи на закачките на Веова, просто да ги отмине? Не беше дошъл, за да се кара с него, а искаше да се сближат. Имаше толкова много въпроси към него, а и новата идея не му даваше мира. Трябваше да я обсъди с Веова, а не да се заяжда с него.