Не разбираше защо се държеше така глупаво в присъствието на Веова. Беше убеден, че с всеки друг щеше да намери общ език. Като че ли всеки път, когато се срещаха, някаква стена заставаше между тях.
Натъжи се. Помисли за Ани и му се поиска да се скрие още сега в утробата й. Възмути се от себе си. Нима беше толкова слаб, че да разчита на закрилата на една жена от физическия свят? Но отново усети мощното привличане помежду им. Защо с Ани всичко беше толкова лесно, а с Веова нищо не се получаваше? Дали заради това, че тя е от Делените? И какво знаеше тя за него и Веова? Сатара добре помнеше убедеността й, когато говореше за любовта на към него. Освен това той усещаше, че нещо го свързва с него. Колкото и абсурдна да беше мисълта, че Веова го обича, някъде дълбоко в себе си той повярва в нея.
Вече седми ден корабът се носеше по вълните. Още не я бяха открили. Ани излизаше на палубата само нощно време, за да подиша малко свеж въздух. През нощта пускаха котва и връзваха руля. Никой не се показваше навън. Времето беше хубаво, нямаше бури и Ани си помисли, че е извадила голям късмет.
Най-накрая можеше да се любува на звездния свод над Сатариус. Въпреки студа, тя стоеше навън поне един час. Страхуваше се от вредното въздействие на билковите изпарения. Сънищата й бяха много образни и тя като че ли попадаше в най-различни светове. Често нещата приличаха на онова, което й беше показал Камъка на мъдростта.
Ани се събуди от полудрямката си. Нещо ставаше на палубата. Чуваше потропвания на тичащи насам-натам ботуши и викове.
Тя внимателно открехна люка към трюма. Не виждаше нищо, тъй като някакви дебели въжета й препречваха погледа. Но така чуваше по-добре, какво си приказват.
— По дяволите! Дано не са ни видели. Такова леко пътуване, а сега това!
— Виж, обърнаха кораба, идват насам!
— Всички да се приготвят за атаката! Първи отряд да ги посрещне, другите да се скрият.
Ани изтръпна. Само това липсваше! Вече я нямаше полицията на Императора. Можеха да бъдат само пирати!
Тя намери раницата си, отпи няколко глътки вода и сдъвка малко орехи. Нямаше смисъл да пази запасите си. Провери ножа си — единственото оръжие, което носеше. Сгъна наметалото и го пъхна в торбата. Само щеше да й пречи при евентуална схватка. Завърза торбата за гърба си. Скри раницата сред листата, извади ножа и зачака да види какво ще се случи.
Гласовете ставаха все по-истерични. Изведнъж корабът се залюля от силен сблъсък. Ани падна по гръб върху билката. Горе се беше разразила битка. Вече се чудеше дали да не се включи и да помогне на контрабандистките, когато люкът рязко се отвори. Нахлуващата светлина я заслепи.
— Билка! Цял трюм с билка! — викаше черната глава, показала се отгоре.
През отворения люк се чуваха ударите на сабите, воплите на ранените и командите на някакъв чужд груб глас. Главата отгоре се махна и Ани внимателно надникна навън. Другият кораб беше поне два пъти по-голям. Контрабандистките нямаха никакъв шанс. Изскочи навън и веднага съжали за това. Някой я блъсна отзад. Тя падна, завъртя се и видя как едно дълго острие се отправя към нея. Светкавично се отмести. Големият нож се заби в палубата. Ани скочи на крака и удари нападателката с дръжката на ножа си по тила. Жената падна. Не знаеше, дали е от пиратите или от контрабандистките. Изведнъж осъзна, че тя и за двете страни щеше да представлява враг и скочи обратно в трюма. Затвори люка и потърси нещо, за да го барикадира. Нямаше никаква дръжка от долната страна, за да може поне да го държи затворен.
Горе борбата утихна. Не се съмняваше кой е победител в тази схватка. Скоро щяха да я открият.
Люкът отново се отвори и вътре скочи жена на средна възраст с нож в ръка. Ани можеше да я убие без проблем. Но нямаше смисъл. Само щяха да й отмъстят после за това. Сви се сред билката в единия ъгъл на трюма. Или щяха да разтоварят, или щяха да вземат целия кораб. И в двата случая Ани щеше да им бъде в ръцете.
Жената свикна с тъмнината и я видя.
— Хей, тук има още някой! — извика тя на тези горе. — Свила се е страхливо в ъгъла. Не е контрабандистка.
Как разбра това, Ани не знаеше. Може би познаваше екипажа или те имаха нещо отличително в облеклото си. Бързо скри ножа си под билката и реши да се предаде.
— Вмъкнах се тайно на кораба, за да ме откарат в Тонк — каза Ани спокойно.
Жената се разсмя. Доближи я внимателно, но като видя, че Ани не се съпротивлява, я огледа за оръжие.
— Май няма да пристигнеш в Тонк — каза тя, бутайки я напред. — Качи се горе!
Ани излезе на палубата. Навсякъде имаше кръв и се въргаляха тела. Беше заобиколена от въоръжени до зъби пиратки. Огледаха я, смеейки се.