Ръцете й се движеха в такт с барабана. Корабът се люлееше силно и водата пръскаше през отворите за греблата. Надигаше се буря. Нямаше да й бъде първата, откакто гребеше на този кораб, но беше по-силна от досегашните. Чуваше се тътенът на гръмотевиците. Греблата често оставаха във въздуха, докато корпусът се накланяше силно на една страна. Тогава гребците излизаха от ритъм и скоро гребането стана много трудно. Жената с камшика се развилия по гърбовете на гребците, но това не можеше да оправи положението.
Ани видя, че някой слезе в трюма и пиратките, престанаха да обръщат внимание на гребците. Корабът се люлееше така, като че ли всеки момент щеше да се обърне. Водата в трюма беше стигнала до колене. И тогава нещо ги подхвърли нагоре. Греблото се измъкна от ръцете и на трите гребци и се стовари с всичка сила върху робините пред тях. Ани инстинктивно се наведе и дръжката на греблото от задната редица, само ожули гърба й и се заби между веригите, следващият тласък върна дръжката с всички сили назад и откъсна веригите от греблото.
Ани клекна в насъбралата се водата под нея, и се промъкна покрай наранената си съседка към средата. Пиратките бяха избягали на горния дек и робините се търкаляха сред хаотичните удари на веслата и се давеха в надигащата се вода.
Изведнъж корабът легна на една страна и през дупките с всички сили нахлу вода. Ани се оттласна към изхода и се оказа на горния дек. Имаше само една мисъл в главата си — да се измъкне от този кораб-ковчег. Пое дълбоко въздух и се изтегли с ръце през вратата на палубата срещу силното течение на нахлуващата вода. Нещо падна до нея и тя се залови с две ръце за него. Силното течение я отнесе далеч от кораба. Ани плюеше вода и кашляше. В един миг само мерна как корабът изчезваше под водата и загуби съзнание.
Дойде на себе си, без да знае колко време беше изминало от корабокрушението. Ръцете я боляха. Все още стискаше с всички сили кръгло парче дърво, вероятно част от мачта. Небето беше черно и в далечината проблясваха мълнии. Наоколо продължаваше да гърми, а тя се движеше с бясна скорост към нещо тъмно и накъсано. Скали! Изведнъж я повдигна вълна и тя усети силен удар в рамото и коляното. Отново загуби съзнание.
Нещо я щипеше и тя се събуди. Седна и видя пред себе си спокойното море. Рамото и крака я боляха. Опита дали може да движи всичките си стави. Нямаше нищо счупено и тя въздъхна облекчена.
Обърна се. Видя брега недалеч от големия камък, върху който лежеше. Водата се носеше към него. Отливът беше свършил и тя нямаше много време, за да стигне до сушата. Опита се да стане. Коляното я болеше силно.
Със стиснати зъби, тя се придвижи към брега полуплувайки, полуходейки. След като стигна пясъчната ивица с редките стърчащи канари, тя продължи да лази на две ръце и едно коляно, като влачеше другия крак след себе си.
Движеше се като животно, само с мисълта да достигне тревата, където морето вече нямаше да може да я погълне.
Напълно изтощена Ани се излегна на острата трева и остави лъчите на горещото Голямо слънце да проникват в тялото й и заспа.
Събуди се от студ. Облечена все още само с малката поличка, тя изведнъж осъзна какво се бе случило. Беше жива и свободна.
Радостта нахлу с такава сила в нея, че тя се засмя и заплака едновременно. Скочи на крака и падна обратно, сразена от остра болка. Беше забравила за коляното си.
В светлината на залязващото Малко слънце тя видя замърсената голяма рана на коляното си. Не искаше да се върне към водата. Откъсна малко трева и почисти пясъка от раната. Нямаше с какво да я почисти по-добре и започна да я лиже и да плюе мръсотията. Рамото я болеше по-малко от преди. Само се беше подуло.
Усещайки отново студа, тя се сети за наметалото. Стоеше на кръста й така, както го беше увила сутринта. Тя не знаеше на кого да благодари повече — на Сатара, който беше измислил тази непромокаема дреха, или на провидението, което я бе накарало да я навие на тясно руло и да я закрепи здраво за кръста си. Ани се сви на кълбо, зави се през глава и заспа доволна от живота за пръв път от доста време насам.
Събуди се жадна и гладна. Голямото слънце стоеше високо над хоризонта. Беше спала дълго и дълбоко. Рамото почти не я болеше в коляното изглеждаше по-добре. Ходенето й беше трудно, но не и невъзможно. Огледа се.