Трябваше да открие вода. Пред нея се простираше дълга шир от засъхнала трева и редки храсти. В далечината се издигаше висока планина. По тревата пъплеха малки животинки, а малко по-нататък се виждаха стада от по-големи преживни животни. Недалеч вдясно тревата се зеленееше. Ани се запъти натам.
Озова се до малко изворче. Водата се стичаше по лекия склон и се събираше в малък вир. Животните пиеха спокойно от него и не избягаха при появяването й. Ани се напи и изми. Отново лиза раната на коляното си. Вече знаеше, че това помага. Загледа се в животните и изведнъж разбра, че те никога до този момент не бяха срещали човешки същества. Намираше се далеч от населени места. Намери един тежък камък и счупи остатъка от веригата на ръката си. Остана само металният обръч. Нямаше как да го махне. Опита да си спомни, кое от това, което я заобикаляше, можеше да се яде. Сети се само за някакъв корен от едно ниско растение и за месото на животните. Изкопа наблизо един такъв корен. Обели го с остър камък. Имаше леко сладникав вкус и тя го яде бавно и дълго.
Реши да остане при този малък извор до утре и да събере сили за път. Щеше да тръгне към онези далечни планини, да потърси хора и да разбере къде се намира.
Изведнъж тя видя нещо, от което сърцето й подскочи от радост — литени. Тези животни се срещаха само на континента оттатък морето и тя вече знаеше, че планините в далечината са планините на белите върхове. Кълбото на съдбата размотаваше своята нишка и тя щеше да я последва, докато стигне самия й край.
Раната заздравяваше добре и вече не й пречеше толкова да ходи. Хранеше се с корените на малкия бурен, който растеше тук в изобилие. Прогонваше понякога дребните ловци от току-що убитите им жертви и открадваше по малко месо. Беше открила начин да пали огън, като удряше два камъка един о друг и запалваше малко суха трева. Това умение децата учеха в училище и Ани извади тези познания от паметта на стария съветник.
От време на време виждаше наоколо големи хищници, но не им обръщаше внимание. Тя беше непознат за тях дивеч и те само вдигаха любопитно глави. За всеки случай си приготви един остър камък и една здрава тояга. Нощно време се завиваше с наметалото и заспиваше направо на земята. Сега, в началото на есента, нощите бяха по-топли.
Наслаждаваше се на този свободен див живот. Ако не беше мисълта за предстоящата зима, щеше да е щастлива. Избегнала сигурна смърт, тя вече не се страхуваше от нищо.
Детето щеше да се роди чак в началото на лятото. Бременността траеше точно една година. Сатариус беше по-малка планета от Земята и се движеше по-бързо около Голямото слънце. В недрата му имаше тежко ядро и притеглянето беше почти същото като на Земята. Бяха като планети близнаци и това не беше случайно. Сатара искаше да повтори експеримента със Земята и Сатариус беше подходяща планета.
Планините бяха все така далечни. Но Ани уверено вървеше към тях. Тя вече не се съмняваше в съдбата си.
Движеше се към планините от няколко дни. Картината наоколо почти не се променяше. Следваше по-големите стада и нямаше проблеми с намирането на вода. Коляното наблюдаваше внимателно малкото село в подножието на планината. Не беше първото село, което Ани виждаше напоследък. Но дългото общуване с животните я правеше недоверчива към хората и тя внимателно избягваше срещите с тях. Зимата наближаваше, нощите ставаха все по-студени и тя трябваше да намери подслон.
Донякъде съжаляваше, че робинзоновският й живот свършваше. Не знаеше какво я очаква в селото. Отправи се направо към ковачницата.
— Искам да махнете това — каза Ани на изумената ковачка, показвайки металния обръч на ръката си.
Чак сега си даде сметка, че сигурно изглежда доста страховита. Жената трудно излезе от вцепенението си. Без да каже нищо, взе чука и длетото и с треперещи ръце отвори скобата. Ани размърда облекчено освободената си ръка.
— Търся един билкар на име Имор — попита тя, — живее в планината, но не знам къде да го намеря.
Жената, успокоена от деловия въпрос на дивата жена пред нея, отговори:
— Не съм чувала това име. Откъде идвате?
— Оттам — Ани посочи неопределено с ръка зад себе си. — Мога ли да намеря работа и подслон във вашето село, докато открия билкаря?
— Не знам. Бременна сте, но изглеждате здрава. Ратайката на старейшината избяга миналата седмица заради някакъв мъж. Може би има нужда от нова.
Показа й къде да намери къщата и бързо затвори вратата след нея. Явно Ани не вдъхна особено доверие на селянката.
Намери мрачен и грозен старец и се спазари с него. Трябваше да се грижи за говедата и в замяна можеше да спи в обора и да се храни. Щеше да й осигури и някакви по-прилични дрехи. На пролетта, преди да роди, тя трябва ше да си тръгне.