Почука на първата къща и хвърли обитателите й в ужас. Никой не разбираше какво може да накара една бременна жена да тръгне по планината в това време. Когато обясни за билкаря, те си помислиха, че е болна от нещо и не искаха да я оставят в къщата си. Трябваше да преспи в обора.
На сутринта тя издои малко мляко и изяде комат хляб.
Вече искаше да продължи, когато дойде един селянин от другия край на селото и я покани при себе си. Той й обясни, че сега няма начин да се изкачи до пещерата и е по-добре да почака в неговата къща, докато Имор слезе при тях. Оказа се, че му е нещо като приятел и билкарят винаги пренощувал при него, когато слизал до селото.
Ани му благодари и прие поканата с радост. Обясни, че е здрава а търси билкаря за силно заклинание за детето си, което трябваше да се направи преди раждането му. Това успокои хората от селото и тя остана десетина дни при тях. Помагаше на селянина в домакинството и той нямаше нищо против престоя й.
Пролетта напредваше, снегът около селото се беше стопил и Ани очакваше с нетърпение да види билкаря. Не знаеше какво да му каже. Не смееше въобще да споменава името на Императора. Въпреки отдалечеността на тези планински села, хората се вълнуваха от това, което ставаше в Главния град и мразеха Императора не по-малко от другите сатариани.
Ани се учуди как Сатара бе успял да се превърне в такава грозна и жестока легенда за тези хора. Чуваше приказките им за подвизите на различни представители на династията. Как е завладял всички други царства и как е подчинявал хора и животни на волята си. Най-често споменаваната дума беше магия и Ани скоро разбра, че именно страхът им от прекрасните изобретения на Сатара, напълно неразбираеми за тях, създаваше мълвата за страшните сили, които той владееше. Те не мразеха Императора, а самата сила, която той притежаваше и която го поставяше толкова по-високо от тях.
Те мразеха Бога, който ги превъзхождаше, за това, че не си стоеше на небето, а се беше спуснал да живее с тях. Превръщайки Бога в конкретна личност, Сатара ги беше лишил от понятието за неизвестната сила, управляваща света, и от надеждата в нейната неограничена мощ. На Сатариус имаше управници, полицаи, учители, билкари и знахари, но нямаше свещеници и религия. Нямаше Бог, а имаше Император.
Една вечер, се почука на вратата. Домакинът отвори и в къщата влезе висок слаб и възрастен човек. Беше се увил целия в сиво наметало и клекна до огнището да подгрее ръцете си. Видя Ани и застина на място.
Гледаше я дълго с изпитателен поглед, без да пита нищо. Ани вече знаеше; че нямаше нужда да обяснява каквото и да е. Той знаеше коя е тя и тя знаеше кой е той, още преди домакинът да донесе топла храна и да ги представи един на друг.
Мъжете си говореха нещо за селото и Ани се оттегли на купчината слама до стената, която й служеше за легло.
На сутринта Имор каза, че има някаква работа в долината и ще се върне след няколко дни. Помоли приятеля си да приюти Ани дотогава.
Времето се оправи. Снегът се беше отдръпнал към върховете и пътищата изсъхнаха. Селяните изкараха добитъка по ливадите с прясно поникнала трева. Ани се радваше на предстоящото раждане, но се тревожеше как ли щеше да се изкачи до пещерата на билкаря. Тогава разбра, че Имор има къща само на един ден път, на малка ливада в планината, където прекарва времето си през топлите сезони.
Имор се върна след няколко дни, взе храна, колкото можеха да носят, поведе една коза и те се изкатериха по една едва видима пътека към ливадата. Пътят не беше чак толкова труден и след няколко часа Ани видя здрава дървена къщичка, издигната над каменен зид, с малък обор до нея. Билкарят завърза козата да се храни, а Ани наля вода от близкото поточе в една кофа, взе метла и изчисти къщата.
Не бяха говорили с Имор нито веднъж за това коя е и откъде идва. Той подреди нещата си и се качи в пещерата, за да донесе от там покъщнината си.
Ани нямаше много работа и се излежаваше на слънце. Чакаше раждането на сина си.
Веова беше неспокоен. Сатара го помоли за един последен разговор, преди да се спусне отново на Сатариус. Първоначално Веова мислеше категорично да му откаже, но после размисли. Стана му любопитно да узнае какво ли се искаше от него. Още при пристигането си Сатара искаше да говори с него, но тогава срещата им завърши преди въобще да стигнат до същността на проблема. А че Сатара имаше проблеми, той много добре виждаше. Само не разбираше защо това не го радваше. Винаги беше убеден, че всяко зло за съперника му е добро за него. Но още когато изгони Сатара, той чувстваше повече съжаление, отколкото удовлетворение.