Не го оставяше на мира фактът, че Сатара се беше отказал да премине на горното ниво. Да стигнеш жадувания праг и да не го прекрачиш — за това трябваше много основателна причина. Нямаше представа какво можеше да накара Сатара да постъпи така.
Сатара го чакаше. Този път не се срещнаха в централата. Не искаше да има зрители наоколо. Колкото повече го наближаваше, толкова повече се вълнуваше. Когато се погледнаха в очите, той едвам сдържа нарастващото чувство на тревога. Враждебността отново се надигаше в него.
— Искам да се извиня за глупавите думи, които изрекох при пристигането си — започна Сатара.
Веова онемя от изненада. Това беше първата самокритика, която чуваше от Сатара. Досега той винаги се държеше така, като че ли знае всичко по-добре от него.
— Ти сигурно знаеш за проблемите на Сатариус, — продължи той. — Системата става все по-нестабилна и аз не намерих начин да спра това. Искам един съвет от теб.
Веова не знаеше какво да прави. Кротката молба на Сатара го объркваше още повече. Не беше подготвен за такъв разговор. Чувството за безпомощност още повече засили враждебността му.
— Ти надроби тази попара, сега си я сърбай сам!
— Прав си, аз я надробих. Но силата, която пречи на нормалното развитие на тази система, е същата, която пречи и на развитието на Земята. — Сатара замълча за малко, като че ли му струваше усилия, да изговаря следващите думи.
— Имам една идея, но ми трябва твоето сътрудничество. Мисля, че ако свържем двете системи на физическото ниво, Силите на дясната и лявата страна ще се уравновесят и може би и двете системи ще се оправят.
Веова побесня. Значи пак стария спор! И пак той твърдеше, че трябвало да се работи с равномерно разположени Сили! Да свържат системите — каква луда идея!
— Да не искаш да ти изпращам космонавти за богове на Сатариус? Няма да забъркам Земята в тази работа! Още тогава ти казах какво мисля за мнението ти, че неравномерното разпределение на Силите е виновно за всичко. Колко пъти да ти казвам, че няма да се занимавам с теб и твоята система. Искаше да се оправиш сам — оправи се. Аз няма да рискувам собственото си творение, за да спася твоето.
Веова надменно вдигна глава и изчезна.
Сатара остана загледан в мястото, където стоеше Веова допреди малко. Отново не беше успял! Чувстваше се наранен, но този път това не беше гордостта, а нещо много по-дълбоко. Изведнъж той осъзна, че обичаше този твърдоглав старец, и че отблъскването бе му причинило дълбока разкъсваща болка.
Стоеше така, заслушан във вътрешните си усещания, търсейки напразно причината за провалите си.
Нямаше какво повече да прави тук. Трябваше да се връща на Сатариус. Синът му всеки момент щеше да се роди и той трябваше да заключи духа си в това малко тяло, докато то не порасне достатъчно, за да се слее напълно с него.
Предстоеше му нов живот, далеч от тежките проблематични взаимоотношенията с Веова. Радваше се да види отново Сатариус и Ани, да усети с физически сетива допира си до тях. Обичаше творението си и обичаше тази жена.
Имор се беше върнал от няколко дни, когато Ани усети първите болки. Измина точно една година, откакто тя прекара онази вълшебна нощ със Сатара. Отново оживя споменът в нея и тя се усмихна щастлива. Сега тя щеше да му стане майка, така както той пожела.
Приготви всичко необходимо и съобщи на Имор. Той вече беше разбрал за наближаващото раждане. Ани не знаеше дали той разбираше чие дете носеше. Тя нито веднъж не чу лоша дума от него за Императора и това увеличи доверието, което имаше в стареца.
Сега той вареше голяма тенджера вода, в която пускаше малко билки. Приятна миризма се стелеше из къщата. Тя облече приготвената риза и постла чистите кожи на сламеника. Намести натъпканите с трева възглавници за коленете и се заразхожда напред-назад из стаята. Беше събрала каквато може информация за едно раждане на сатарианка. Приличаше естествено на земно. Ани имаше вече двама големи сина на Земята, така че нещата не бяха съвсем нови за нея. Но все пак това беше тяло на сатарианка и то имаше свои особености.
Околоплодните води изтекоха и тя клекна на възглавниците. Имор се спусна на колене пред нея, за да поеме детето и да й помогне, ако не се справеше сама. Болката се усилваше и тя пое дълбоко въздух. Напъна се и натисна надолу. След четвъртия път главата се показа. Пое детето в ръцете си и го измъкна напред със следващия напън. Имор го взе и го вдигна за краката.