Детето изплака. Ани виждаше омазаното му тяло и моментално провери дали всичко му е наред. Въздъхна от облекчение. Беше се притеснила, че тежкият живот, който водеше по време на тази бременност, можеше да се отрази неблагоприятно върху плода. Имор го освободи от пъпната връв и с усмихнато лице й го подаде.
— Честит син! Нека ти носи повлече радости отколкото мъки. Той ще бъде хубав и здрав като майка си.
Ани щастлива притискаше детето към гърдите си и то престана да плаче. Старецът ги покри с черното наметало и тя заспа.
Присъни й се Сатара. Той нежно й говореше и я гледаше с усмихнатите си зелени очи. Ани се събуди и погледна детето. То беше отворило очи и тя срещна в тях същия поглед, какъвто беше срещнала току-що на сън. Изтръпна. Вълна от страх я заля, страх да загуби това дете така, както беше загубила баща му. Притискайки бебето силно към себе си, тя заплака.
Имор седеше до нея и я галеше леко по дългата черна коса. Досещаше се за страховете на Ани, но не можеше да й помогне. Където имаше живот, там имаше и смърт. Където имаше любов, там имаше и мъка. Такъв беше този свят и никой не можеше да промени това.
Изведе козата на поляната и чу веселия звънлив смях на Орак. Момчето тичаше след едно кори, което подскачаше из тревата. Пилето изчака детските ръце почти да го хванат и чак тогава излетя, за да кацне малко по-нататък в тревата и да повтори същия номер, щом момчето го стигнеше. Изглежда играта се харесваше и на двамата.
Ани се загледа и отново се учуди, колко добре се разбираше сина й с всичко, което го заобикаляше. Той и тази планета като че ли бяха едно, а тя не можа да свикне напълно с нея. Тя винаги оставаше чужда, гледаше я отстрани, харесваше я, но не можа да я приема изцяло.
Тези мисли я натъжиха. Те й напомняха, че това хубаво време нямаше да продължава вечно и ще дойде денят, когато ще трябва да се върне на Земята и да остави сина си тук.
Орак скоро навърши три години и вече ходеше с Имор в планината, за да събира билки. Ани съжаляваше, че не може да бъде повече време с него, но имаше работа покрай къщата и шиеше дрехи за пазара в долината. От получените пари те купуваха хляб и храна за зимата. Имор се грижеше за възпитанието на Орак и го учеше на много неща. Тя си спомни колко се зарадва, когато видя, че момчето расте като всяко друго момче от селото. Беше по-висок и по-едър от другите деца на същата възраст и учеше всичко с голяма лекота. Но се държеше като истинско дете, радваше се и плачеше като всички останали. Наложи се дори да го напердаши на два пъти, задето не я послуша и се къпа в ледената вода на водопада, недалеч от къщата.
Засмя се на тази си мисъл. Ако приемеше, че това е Сатара, то тя беше набила именно него. Мисълта й се струваше абсурдна. Не можеше да види в това малко момче онзи голям мъж, който непременно щеше да стане някога, а още по-малко онзи прекрасен ангар. Само понякога й се струваше, че виждаше зад зелените очи на сина си другия, когото тя никога нямаше да забрави. Но това бяха кратки мигове и отново я гледаха веселите очи на Орак.
— Остави корито на мира, ще го заболи ако го хванеш — подвикна тя на сина си и момчето се обърна. Засмя се и тичаше към нея с широко разтворени ръце, викайки — Мамо, мамо!
Ани изтръпна. Отново видя онзи далечен сън и си спомни същата картина от него. Прегърна Орак и го притисна здраво към себе си. Детето я погледна учудено, усещайки странното настроение на майка си и тя отново съзря в неговите очи погледа на Императора.
Изплаши се. Изведнъж осъзна, че той ще прониква от там все по-често и че някой ден пред нея вече нямаше да стои сина й, а Сатара. Щеше да види отново мъжа, когото обожаваше и да загуби сина, когото обичаше.
— Хей, а мен кой ще ме прегръща? — обади се Имор, изкачвайки се на хълма.
Детето се отскубна от майка си и се затича към него. Обгърна краката на стареца и той за малко да падне.
— Разбойнико, ще ме събориш. — Изглеждаше щастлив от любовта на момчето.
Пое го за ръка и се качиха заедно на хълма. Ани донесе обяда и те ядоха на поляната пред къщата.
— Утре ще ходя до пазара в голямото село и мисля да взема и вас. Време е Орак да свиква с повече хора. Иначе съвсем ще подивее.
Досега Ани слизаше с момчето само до селото на един ден път. Там Орак си играеше с по-големите момчета и си мереше силите с момичетата. Съседите бяха свикнали с неговия ненормален ръст от малък и не обръщаха особено внимание на това. Но в голямото село, в подножието на планината, нямаше да е така. Измъчваха я лоши предчувствия. Приемаше доводите на Имор. Все някога Орак трябваше да се представи на хората и те да свикнат с него.