Преспаха в двете села по пътя. Орак се радваше на този поход. Тичаше с босите си крака пред майка си и стареца като прескачаше камъните по пътя. Приличаше на планинска козичка. Изглеждаше поне на пет години. От време на време спираше, за да попита Имор как се казва някакво непознато растение и какви лечебни свойства има. Познаваше добре строежа на растенията и анатомията на животните. През зимата в селото бяха колили много говеда, няколко кози и пилета и Орак присъстваше на кланетата по настояване на Имор. Старецът му обясняваше всеки орган и предназначението му.
Ани не обичаше тези гледки и не се бъркаше в обучението на сина си. Имор беше добър учител и знаеше всичко, което би трябвало да знае един сатарианин. Естествено много от нещата не бяха съвсем верни и за много явления билкарят нямаше обяснение. Тогава Орак се ядосваше, но Имор само вдигаше рамене. Не знаеше и толкоз.
Щеше да обясни някои неща на Орак по-късно, но едва ли имаше смисъл. В момента, когато Сатара успееше да се прояви напълно в това момче, то щеше да знае отговорите на всичките си въпроси.
Рано следобед стигнаха до пазара в голямото село. Имор ги остави да разглеждат наоколо й отиде да види един болен. Ани се оглеждаше за нещо полезно за домакинството, като остави Орак да тича насам-натам. Не се страхуваше, че ще го загуби. От опит знаеше, че Орак добре се ориентира в непозната обстановка и щеше да я намери, когато пожелае.
Изведнъж чу истеричен писък на един мъж.
— Императорът, Императорът…!
Тя замръзна с мисълта за сина си. Орак го нямаше. Изтича до викащия мъж, разбутвайки насъбралите се хора. Орак стоеше в средата на образувалия се кръг и гледаше с неразбиращи очи крещящия старец, сочещ към него.
— Дядо, защо ми викаш така? — попита той с невинно изражение.
Ани грабна сина си и се обърна, за да избяга. Но срещна враждебните погледи на хората около себе си. Бяха образували плътна стена. Старецът продължаваше да крещи:
— Това е Императорът, това е внукът му. — Той дърпаше с неподозирана сила момчето от ръцете на Ани. — Вижте само очите му, вижте тези зелени очи! Виждал съм ги толкова често в кулата, никога няма да ги забравя.
Ани направи отчаяно усилие да се добере до сина си, но няколко яки селянки я държаха за ръцете. С думите: „Оставете сина ми!“ тя ги удряше и риташе, за да се освободи, но бяха прекалено много. Притиснаха я към земята и тя вече не можеше да мърда. Видя как хванаха Орак и го оглеждаха.
— Прав е старецът. Дълго работи той при Императора. И аз съм го виждал два-три пъти. Детето има неговите очи, а и е много яко за едно момче. — Обади се един от добре облечените мъже. Явно не беше от селото. — Трябва да го убием веднага, докато е малък, иначе отново ще почне тиранията.
Ани изстена. Намрази всички наоколо. Не можеше да се измъкне и само викаше:
— Да не си посмял да направиш нещо на сина ми! Това не е внука на Императора!
— Познавам тази жена. — Ани разпозна ковачката от селото, където беше прекарала зимата.
— Дойде един ден в селото ни все още с оковите на робиня. Аз й ги свалих. Беше бременна. Никой не знае откъде е дошла.
Ани не я слушаше. Тя само гледаше как сина й риташе в ръцете на една стражарка и плачейки, викаше за помощ: — Мамо, мамо,…!
Имаше чувство, че ще се побърка всеки момент. Само крещеше и повтаряше: — Оставете го на мира, това е моят син!
Тогава чу някой да казва, че тази работа трябвало да се провери и че утре ще се събере съд на площада. Дотогава да ги приберат в затворническа килия.
Дигнаха Ани от земята, без да я изпускат, дадоха й детето и ги отведоха в едно малко подземие близо до пазара. Ани чуваше отново виковете — Смърт на Императора! и имаше чувството, че е върната с четири години назад. Само притискаше треперещото дете към себе си и се препъваше по пътя към затвора.
Тежката врата се затвори зад тях и те останаха сами в тъмното помещение. Имаше само едно малко прозорче в горния ръб на едната стена. Тя седна на мръсната слама на пода и заплака заедно със сина си. Плачеше не толкова от страх, колкото от безсилие. И от упрек към себе си, че не бе обърнала достатъчно внимание на лошото си предчувствие.
Орак се успокои малко и още през сълзи питаше майка си:
— Защо тези хора ме нарекоха Император? Какъв е този Император?
Ани го погали и го залюля в ръцете си. Трябваше да му обясни, вече нямаше как да го държи далеч от това. Разказа му за династията на Императорите, как са завладели този свят, как са издавали закони и са управлявали.
Каза му всичко, което знаеше за историята на Сатариус и Орак я слушаше с напрегнато внимание. Сигурно не разбираше много неща, но нито веднъж не я прекъсна. Само накрая попита, защо го смятат за Император. Тя обясни за приликата, която имаше между тях.