Донесоха малко храна и Ани попита за Имор. Само той можеше да им помогне. Казаха й, че той се опитал да ги види, но не му разрешили.
Орак се беше уморил от случилото се и от дългия разказ. Ани го зави в наметалото си и съжали, че не беше взела черното наметало на Сатара. Държеше го в една ракла в къщата, за да го запази за сина си. Детето заспа, но се мяташе насам-натам и хлипаше на сън.
Дори сега, той не я попита кой е бил баща му. Не знаеше, какво да му отговори, когато й зададеше този въпрос. Имор му беше обяснил някога, че баща му е мъртъв, убит по време на освободителната война. Орак го беше приел нормално. Имаше и други сираци в селото, той не представляваше изключение.
Ставаше студено. Ани се зарови в сламата, прегърна сина си и заспа неспокоен сън.
Имор се безпокоеше за Ани и Орак. Беше говорил със съдията. Нямаше никакво съмнение, че щяха да убият и двамата, ако сметнеха, че Орак е внук на Императора. Обвиняваше се, че ги беше завел в селото, но осъзнаваше, че Орак не можеше да се крие цял живот в планината. Хората трябваше да възприемат Орак такъв, какъвто е, а Имор трябваше да докаже веднъж завинаги, че детето няма нищо общо с Императора.
Съдията обеща на известния билкар да бъде обективен и да изслуша всички свидетели. Отложи процеса с един ден, за да могат хората знаещи нещо за Ани и сина й да стигнат до голямото село.
Имор добре си спомняше пророческия сън отпреди четири години. Не за първи път в съня си виждаше красивото светло същество с дълга златна коса и зелени очи. Всичко, което то му каваше, се оказваше истина.
Тогава то му разказа за Ани и за сина й, за това, че той ще прилича много на Императора, но ще бъде съвсем различен и ще играе голяма роля в историята на Сатариус. Даде му задачата да отгледа това момче и да го научи на всичко, което знаеше. А когато то станеше достатъчно голямо той трябваше да го насочи към училището на Големите майстори, от другата страна на планината.
Имор сам беше учил едно време там и познаваше жестоките методи на обучение, пълната изолация от околните и дългите дни на пости. Но той научи там толкова много неща, че и сега беше благодарен на това образование.
Школата каляваше тялото и духа и Имор беше напълно съгласен с това решение. Нямаше друго място, където Орак щеше да получи прилично обучение. Много други училища бяха закрити от новите властници, но училището на Големите майстори никой не смееше да пипа. Оттам излизаха най-добрите знахари и заклинатели.
Не знаеше кой е бащата на Орак. Не смееше да пита майка му за него. Но беше убеден, че Орак не е син на Урзу. Това щеше да обясни на процеса.
А Ани беше странна жена. Много красива и здрава, като че създадена специално за да бъде майка на това прекрасно дете. Понякога имаше чувството, че тя не принадлежи на този свят.
Ани не само притежаваше познанията на един добре образован, обикалял планетата мъж, тя знаеше и непознати за Имор неща за слънцата, луните и звездите. Понякога Ани будеше сина си посред нощ, завиваше го в топли кожи и го водеше на ливадата, за да наблюдават нощния свод.
Имор не разбираше, какво целеше тя с това. Страхуваше се детето да не настине. Орак обожаваше тези съзерцания на небето. И тогава Имор почувства колко различни бяха те. Но когато денем момчето играеше с животинките и скачаше по ливадите, той виждаше едно дете, сливащо се напълно с всичко наоколо. И сърцето на Имор подскачаше от радост и обич към него.
Цялото село се събра на площада. Пристигнаха и много любопитни от околните села и дори от близкия град. Гордееха се, че ще могат да присъстват на такъв важен процес. Разпространи се слухът, че от главния град на провинцията бил пристигнал пратеник с Коморовата звезда16. Никой не беше изхвърлил това полезно средство за откриване на истината, въпреки че бе едно от магическите изобретения на Императора.
Съдията и помощниците му заеха местата си. Доведоха майката и детето. Наблизо стояха свидетелите и билкарят. Много хора с учудване чак сега разбраха, че обвиняемите живееха при този известен знахар. Прочетоха обвинението и дадоха думата на Имор.
— Вие твърдите, че детето е внук на Императора — започна защитата той. — Това означава, че трябва да е син на Урзу. Мисля, че всички знаем, че Императорът нямаше други деца.
Всички кимнаха одобрително с глава и Имор продължаваше.
— Тя дойде в края на пролетта при мен, за да направя заклинание на детето за здраве и роди точно на петия ден от началото на лятото. Тук има двама селяни, които я видяха бременна до втория ден от лятото. Тогава те дойдоха, за да им правя амулети за късмет.