Съдията разпитваше свидетелите и те разказаха, как бяха видели Ани да шета в къщата все още бременна. Пак дадоха думата на Имор.
— Добре знаете, че една бременност трае точно една година. Случва се децата да се раждат преждевременно, но останат ли дори и един ден повече в корема на майка си, то те се раждат мъртви. Орак се роди на петия ден от лятото в мое присъствие, точно една година след екзекуция на Императора.
Малко изчака, за да види как ще реагира публиката. Съдията кимаше с глава, но повечето от хората явно не успяха да проследят логиката му. Тогава обясни:
— Също ви е известно, че Урзу беше убит четиринадесет дни преди обезглавяването на баща му. Това доказва, че той не може да е бащата на детето.
Вълнение мина през тълпата. Фактите бяха необорими. Но хората не искаха така лесно да им се изплъзне плячката. Обвинителят, старецът от пазара, извика:
— Но той много прилича на него. Не познавам други сатариани със зелени очи, освен от рода на Императора. Може би билкарят лъже, за да спаси обичаното от него дете. Може да се е родил по-рано и жената само да се е правела на бременна.
Хората му пригласяха с одобрение. Отново се чуха виковете — Смърт на Императора. — Някой друг се обади:
— Вижте само колко е голямо това тригодишно момче! И как разбира какво става тук. Когато моето момче беше на три години, той едвам говореше. А чух, че това момче дори знае вече да пише!
Тълпата, отново се раздвижи и се чуха викове. Ситуацията ставаше критична. Тогава съдията стана и хората замлъкнаха.
— Знаех, че този случай е труден за решаване. Не трябва да се допуска никаква грешка. Нито трябва да се остави наследник на Императора жив, нито трябва да се убие невинно дете.
Хората отново одобрително шушукаха. Съдията продължи.
— За това повиках от главния град на провинцията притежателя на Коморовата звезда и той долетя с агатор специално дотук.
Чуха се одобрителните възгласи на публиката. Всички бяха съгласни, че звездата щеше да реши проблема веднъж завинаги.
Сатарианин, облечен като висш представител на властта, пристъпи напред и показа звездата на тълпата. Тя приветстваше с викове ценната вещ. Ани трябваше да остави сина си, да клекне пред съдията и притежателя на звездата и да повтори клетвата. Дадоха й звездата и казаха:
— Заклевам се в тази звезда на истината, че сина ми не е дете на Урзу и на никой друг от рода на Императора.
Ани добре помнеше звездата от миналото си пътуване. Този детектор на лъжата изгаряше ръката на всеки, който лъже, когато го държи. Тогава клетвата не представляваше проблем. А сега бяха включили не само Урзу в нея, но и рода на Императора. Знаеше, че най-важното бе да бъде сама убедена, че казва истината.
Реши, че родът на Императора не е самия Император и повтори клетвата. Върна звездата на притежателя, стана и показа чистите си длани на съдията, на свидетелите и на публиката. Всички ахнаха удивени. Тя беше казала истината.
— Мисля, че можем да пуснем тази жена и сина й — каза горд съдията. Беше провел едно показно съдебно заседание и беше много доволен, че удовлетвори всички страни в спора. Този процес щеше да се помни още дълго време и той можеше да се надява да направи кариера при новите управници.
Ани прегърна благодарна Имор, взе сина си и отиде с него на пазара. Искаше й се да избяга по-скоро от това злочесто място, но не се поддаде на страха. Знаеше, че избягаше ли сега, съмнението щеше да остане.
Имор ги последва, приемайки поздравленията на приятелите си. Тежък товар се бе смъкнал от сърцето му. До края той не беше сигурен в изхода на процеса. И когато Ани държа Коморовата звезда в ръцете си, той видя замисленото й лице. Тогава в него се породи подозрението, че Орак може и да има нещо общо с Императора. Но звездата не изгори ръката й, а тя не допускаше да я лъжат безнаказано.
Той усети неизвестната тайна, която витаеше около тези двама души, разхождащи се ръка за ръка спокойно между сергиите на пазара, въпреки току-що преживяния ужас.
В къщата беше сумрачно и топло. На огнището тлееха въглени, поддържайки топъл чая в казана над тях. Ани охлаждаше топлото чело на стареца с влажни листа. Тъгуваше. Отново щеше да загуби любим човек.
Имор беше болен от тридесет дни. През зимата отиде отново в пещерата си, оставяйки Ани и Орак в къщичката. Не искаше и да чуе за оставане с тях. Така бил правил, откакто се бил заселил в тази област, а това било много отдавна. Не желаеше да променя навиците си.