Виждаше отчаянието в очите на сина си, задето не намери подходящо лекарство. Предстоеше му поредният урок в живота — смъртта на любим човек. Той седна до нея и се заслуша в хрипкавото дишане на стареца. Ани го прегърна и целуна, а той се притисна към нея и заплака.
На сутринта изпрати Орак към селото и още същата вечер той се върна с приятеля на Имор. Старецът като че ли беше по-добре, но Ани знаеше, че това бяха последните му сили. Имар каза на приятеля си, че оставя къщата на Ани и Орак и че иска той да ги заведе догодина по това време до училището. Помоли го да се погрижи за тях и селянинът обеща през сълзи да изпълни молбата му.
Сутринта старецът изглеждаше заспал и съседът излезе с Орак, за да съберат малко дърва. Ани остана до леглото на болния в къщата. Изведнъж чу шум и видя Имор да я гледа с широко отворени очи. Отиде да го види.
— Ани, аз ще умра още днес — каза той с удивително силен глас, — но много бих искал да разбера още нещо.
Той помълча малко, като че ли му беше трудно да се реши да зададе този въпрос. Ани вече знаеше за какво щеше да я попита.
— Кажи ми кой е бащата на Орак?
— Императорът — отговори тя тихо.
На лицето на умиращия се изписа огромно удивление.
— А звездата? Ани се усмихваше.
— Орак нито е син на Урзу, нито на някой от рода на Императора. Той е син на самия Император.
Имор вече питаше само с очи и Ани обясняваше.
— Обичах го. Бях при него в нощта преди екзекуцията. Исках да го спася, но той не желаеше. Не искаше вече да бъде тиранин, искаше сина му да помага на сатарианите като знахар и учител.
Имор затвори очи и леко се усмихваше — Добре постъпи — отсъди той и загуби съзнание.
Ани излезе да извика мъжете. Те не се бяха отдалечили много, тревожейки се за умиращия старец.
Седнаха от двете му страни и държаха ръцете му. Имор само още веднъж дойде в съзнание. Поглеждаше плачещото момче до себе си и прошепна: — Обичам те, Орак.
Той задържа за момент погледа си върху него и се отпусна. Беше умрял.
Леденият вятър шибаше по прозореца и търсеше място между гредите. Колкото и здрава да беше тази малка къща, той все пак успяваше да намери тук-там малки фуги и пламъците в огнището се огъваха под неговите напори.
Въпреки че беше едва рано следобед, Ани и Орак седяха притиснати един до друг на единия сламеник, наметнати с дебели кожи. Пиеха билков чай и си приказваха. Зимата беше студена и дълга, отдавна вече трябваше да почне топенето на снега. Прекараха я за пръв път през цялото време сами в къщата на Имор грижейки се за малкото домакинство. Дългите зимни вечери Ани посвети на сина си, разказвайки му за космоса, за Земята и за Сатариус. Той вече знаеше, коя е тя и откъде идваше, знаеше, че има там семейство, знаеше за ангарите и Веова, знаеше за Сатара и Сатариус, знаеше за въплъщенията на Сатара в Императора, знаеше за Камъка на мъдростта.
Само за Делените тя нищо не му каза, както и за това, че Императорът бе негов баща. Орак попиваше в себе си разказите на майка си, както изсъхнала гъба попива вода. Това бяха неща, за които нищо не бе чул от Имор, които разкриваха неподозирани дотогава простори пред ума му. Той не преставаше да пита за подробностите и все по-често Ани трябваше да признае, че не може да ги обясни.
— А защо този път те пратиха на Сатариус? — попита замислено той.
— За да спася Императора от сигурна смърт — отговори Ани. Време беше Орак да разбере цялата истина.
— Но той умря, значи ти не си изпълнила задачата! — озадачен констатира Орак.
— Да, Императорът умря, но въпреки това аз изпълних задачата си и го спасих.
Ани се усмихна на учуденото лице на сина си. Остави го известно време да търси сам решението на този парадокс, въпреки че знаеше, че няма да успее.
Започна да му разказва за генетическата информация, заложена в рода на Императора, която осигуряваше на Сатара подходящо тяло за превъплъщение. Орак все още не можеше да разбере тази връзка между духа и тялото и Ани много добре го разбираше. Тя самата никога нямаше да може да си представи тези неща, ако не беше държала Камъка на мъдростта в ръце. Осъзнаваше, че имаше предимство не само пред Орак, но и пред почти всички обитатели на горните нива.
— Добре, — разсъди Орак, — нямаше нужда да спасиш самия Император, а трябваше да спасиш само генетическата му информация. Но за това той трябваше да има дете!
— Така е — отговори Ани бавно, — и аз му го осигурих. Колкото и умен да беше Орак, истината, свързана със самия него, не бързаше да проникне в съзнанието му. Той развълнуван скочи и извика: — Как?