Още не се чувстваше готов да я поеме и се опита да прогони духа, завладял тялото и личността му. Искаше още малко да остане момче. Но онова другото ставаше все по-силно и все по-често се сливаше с него, макар и само за кратко време. Тогава той изведнъж виждаше всичко с неговите очи, осъзнаваше неговата мъдрост и сила, но и тъгата му. А сега, когато вървеше към новата си съдба, тази стара тъга се сливаше с неговата нова собствена.
Щеше да остане съвсем сам, след като пристигнеше в това училище. Не знаеше защо въобще беше необходимо да го посещава. Едва ли имаше познания, които щеше да изучава там и вече не знаеше. Но така беше решил баща му или по-точно — самият той, и Орак уважаваше това решение. Най-малкото трябваше да мине още известно време, преди да стане възрастен в очите на сатарианнте и те да му се доверят. Искаше да промени всичко на тази планета, да я управлява по-добре от баща си.
Приятелят на Имор извика отзад. Беше изостанал от по-младите, които крачеха устремно, всеки по своя път. Бяха оставили къщата на Имор и покъщнината на него. Ани му обясни, че ще се върне в родните си места, което беше самата истина. Селянинът прояви разбиране за това, че тя няма да седи петнадесет години сама в планината.
Починаха малко и продължиха. След един час щяха да пристигнат в подножието на планината и оттам да се отправят на север, към прохода, водещ към другата й страна.
Преходът се оказа по-лек, отколкото Ани очакваше. Още по време на дядото на последния Император бяха разширили пътеката през планината и я бяха застлали с големи камъни. Така дори волски впрягове успяваха да пресекат планинския хребет. Пътят имаше голямо значение за инфраструктурата на двете съседни провинции, границата между които минаваше по най-високия хребет на планината. Сега, в началото на лятото, движението се оживяваше. Крайпътните ханчета работеха и приютяваха пътниците за през нощта.
Тъй като възрастният приятел на Имор се уморяваше лесно, Ани плати на един млад селянин, който возеше ща-вени кожи за пазара в Гонеб, за да позволи на стареца да се вози в неговата каруца. Така те вървяха заедно почти от началото на прехода до самия му край. Пресичаха планината — старецът върху кожите, а останалите пеша до колата, — развличайки се със смешни и тъжни истории, които разправяше младият селянин.
Това момче на осемнадесет години, весело и приказливо, се казваше Ястин. Радваше се, че не му се налага да мине скучния път сам и разказваше всичко за себе си, за селото си и за град Гонеб, където отиваше вече за четвърти път.
Разправяше малко остарелите новини от миналата година, как от петнадесетте провинции три се разбунтували против новите властници в Главния град оттатък морето и са създали собствена държава. Същото се очакваше и в провинциите Трикон, Ербет и Носак. Новите управници не се оказаха достатъчно силни, за да запазят тоталната власт върху цялата планета.
Но не само между централната, власт и провинциите избухнала свада, И по-големите градове се бореха за самостоятелността си и отказваха да плащат данъци на местните управления. Стигаше се до въоръжени сблъсъци, имаше много убити и ранени. Тук-там дори гладуваха, защото никой вече не помагаше на засегнатите от наводнения или пожари.
Момчето се оплакваше, че хората ставали все по-враждебни и трудно се намирал вече някой, с когото може просто така да се приказва, както правеше сега с тях.
Разбираше се добре с Орак. Никой не му каза, че Орак е само на шест години и той го прие почти като равен. Възхищаваше се на познанията му, а като разбра, че иска да учи в училището на Големите майстори, направо му завидя.
— Чувал съм, че учението там е много трудно, но после стават много добри знахари, а за тях навсякъде има работа. Когато завършиш, можеш да обиколиш цялата планета, а аз май цял живот ще трябва да седя в бащината си къща и да умирам от скука.
Орак се засмя. Каза му, че ако иска, винаги може да напусне родното си село и да тръгне, където пожелае.
— Не е толкова лесно — възрази Ястин, — без пари не се живее. А много трудно се намира работа. Вече има много просяци, дори до нашето село стигнаха. Никой не ти се доверява, когато си чужд, и не ти дава работа.
Момчето продължаваше да се оплаква, че и професия няма къде да научи, след като закриха почти всички училища, а в малкото останали можеха да учат само децата на богатите. Искал да стане морски търговец или царски вестоносец, или нещо подобно, за да обикаля колкото се може повече. Жадуваше за приключения, нещо нормално за възрастта му.