Предимството се състоеше не само в по-голямата сигурност, но и в осигуряването на храна. Керваните не обикаляха от село на село, а си караха палатки и през нощта всички се наблъскваха в тях, топлейки се взаимно.
Така тя обиколи планината на белите върхове и тръгна заедно с другите на изток, към пристанищния град Тонк.
Бяха преполовили пътя, когато избухна епидемията. Може би, ако беше разбрала навреме, щеше да избегне трагедията. Но тя избягваше контактите с другите от групата. Безкрайните разговори за примитивния селски живот й бяха омръзнали. Не участваше и във вечерните забавления с евтино вино и дъвчене на билката. Така тя не разбра за първите болни.
В теснотията на Палатките болестта се разпространи като огън в суха степ. Ани се събуди една сутрин с разкъсващи болки в корема. Въобще не знаеше какво се бе случило. Мислеше, че е от някаква развалена храна, но скоро видя, че и други са болни от същото. Чак тогава чу, че вчера бе умрял първият. Всички се паникьосаха. Здравите побягнаха напред, оставяйки болните да се влачат кой както може след тях.
След втория ден Ани вече не можеше да ходи. Отдели се от другите с последни сили и допълзя до едно поточе. Събра разхвърлени сухи клонки и с камъните, които винаги носеше в себе си, запали огън. Подгря вода в металната паница, от която ядеше, сложи малко от билките, взети от запаса на Имор и изпи получената отвара.
Не знаеше дали ще й помогнат, но нямаше какво друго да прави. Тя дори нямаше да ги вземе със себе си, ако Орак не беше настоял. Сега му беше благодарна за неговата предвидливост.
Откакто скиташе по тази планета, тя за първи път се разболяваше. Толкова бе свикнала да е здрава, че въобще не беше мислила за такава възможност.
Зачуди се какво да прави през нощта. Макар и в началото на есента, нощите бяха доста студени. Да имаще сега наметалото на Императора, нямаше да има проблеми.
Огледа се и видя една стара изкривена върба, разцепена в средата от мълния. В нея зееше достатъчно голяма хралупа и Ани се настани вътре. Зави се и заспа изтощена доста преди залеза.
Изкара три дни край поточето, пиейки само билков чай. Стомашните оплаквания престанаха, но се чувстваше като парцал. От пет дни не беше слагала залък в уста. Потърси нещо за ядене в торбата си, но не намери нищо. Дъвчеше върбови клонки, като изсмукваше сладникавия им сок.
На следващия ден едва стана и с подгъващи се крака се върна ни главния път. Знаеше, че наоколо няма села, а и искаше само едно — да стигне по-скоро до ония хълмове, където бе оставила космическия си кораб. Надяваше се да я стигне друг керван и продължи по следата, оставена от предния.
Картината беше ужасяваща. Навсякъде край пътя имаше разлагащи се трупове, върху които бяха накацали лешояди и някакви дребни хищници, разкъсващи телата.
Ани реши, че щом оживя, сигурно има известен имунитет към болестта и претърси багажа на умрелите. Други явно не бяха посмели да се докоснат до него. Намери сушено месо, сухари и пари. Палеше си огън и дълго вареше с билки всичко, което ставаше за ядене, преди да го яде.
След време труповете свършиха. Няколко дни не срещна жив човек. Беше се закрепила малко за сметка на тези, които не бяха успели да преживеят болестта. Нощем се покриваше с кожи, изоставени от бягащите. Направи си малка шейна и я влачеше след себе си с багажа. Нямаше сили да го носи.
Най-после край един кладенец й излезе късметът. Там лагеруваше голям керван говедари, които караха живата си стока към Тонк. Идваха от север и не бяха разбрали за болестта. Съгласиха се срещу известна сума да я вземат с тях.
Така тя вече десет дни се возеше в каруца, като въпреки захлаждането, спеше в нея, покривайки се с кожени бали. Не искаше и да чуе за спане в задушните палатки.
В далечината се виждаха високите кули на Тонк й се долавяше мириса на морето, когато към обяд ги нападна голяма група разбойници. Задрямалите пътешественици само чуха бойния вик и изведнъж им се изпречиха тридесет-четиридесет яки жени с извадени ножове.
Ани тихо изруга. Вече се беше зарадвала, че е преминала най-тежката част от пътя и се надяваше скоро да спи в някоя прилична странноприемница, а ето сега ново препятствие. Намираше се в каруцата почти в средата на кервана и видя как първите говедари падат сразени в неравния бой. Нападателите бяха поне два пъти повече.
Стисна ножа здраво в ръка и се затича към едно момче, за да му помогне в неравната битка. Срази жената с един юмручен удар и се хвърли към следващата.
Престана да мисли какво прави. Просто се биеше. Не се бе оправила напълно след болестта, но все пак беше по-силна от много от нападателките. Компенсираше останалото със свирепост. Вече не беше Ани, дошла от далечната Земя, за да спаси Императора, а беше сатарианка, бореща се на живот и смърт.