Отправи се на изток над равнините на деберафите. Остави инструментите, картите и малък запас от гориво в пещерата. Возеше със себе си достатъчно гориво, за да обиколи половината планета. Искаше да стигне град Медал, на брега на океана. Знаеше див ненаселен остров навътре в морето, образуван от висок вулкан. Там имаше и прясна вода и буйна растителност. Щеше да се храни с плодове и риба.
Скри агатора в храсталака, извади кристала и се отправи към близкия град. Медал, като всички големи морски градове, процъфтя през последните години от оживената търговия. Относително самостоятелен още по време на Империята поради голямата отдалеченост от Главния град, живота в него не се бе променил толкова рязко. Бившият управител на Императора се бе обявил за владетел на провинцията. Той успя да устои на народното недоволство по-скоро с разумната си политика, отколкото със сила, и остави властта след смъртта си в ръцете на един племенник, наследил далновидността на чичо си.
Орак беше спокоен. В този град никой не беше виждал Императора лично, освен малко висши чиновници, загинали по време на бунта Или измрели от старост. Нямаше нужда да слага досадната качулка и не се притесняваше от любопитните погледи на минувачите. Нека виждат черната вълниста коса и зелените му очи, мускулестото му високо тяло и знака на велик майстор на робата му.
Влезе в една странноприемница и попита дали има в града някаква работа като за него. Един старец го изгледа от глава до пети и отговори:
— Много як младеж сте. Веднага ще намерите работа сред жените на дока, но това ще бъде унизително за един велик майстор. Сигурно владеете изкуството да лекувате разни болести. В двореца умря старият знахар на велможата и той вече цял сезон търси нов. Можете да опитате.
Орак не беше живял в дворец в този живот и се зачуди дали си струва да заживее отново сред интригите на един владетелски дом. От друга страна, там той можеше да разбере по-добре промените, станали през това време.
Прие го жената на велможата. Беше хубава, стройна и млада, със симпатична усмивка. Веднага си допаднаха взаимно. Тя много се зарадва, че той иска да стана придворен знахар и успя да уговори мъжа си, който се колебаеше малко заради младостта на Орак.
— Надявам се, че ще ни показвате и по нещо от магьосническото изкуство. Чувал съм, че великите майстори разбират от тези неща — помоли велможата.
Орак се усмихна. Това, което учеха в училището, бяха детски забави и не можеше да се нарича магьосничество. Императорите потискаха всякак заниманията с магия, знаейки колко опасни можеха да бъдат те. Но със свалянето на последния Император се отвори широка врата за всякакви лъжливи и истински магьосници.
Големите майстори бяха първите, които се захванаха с този занаят, осъзнавайки много добре властта, която можеха да придобият чрез нея. Бяха се занимавали тайно с магия още по време на Империята, а сега учеха учениците си на нея. Но все още бяха доста неопитни.
Орак показа някои от елементарните трикове и придворните останаха много доволни. Дадоха му две хубави стаи в двореца, с огромно легло, топли завивки и меки възглавници.
Наслаждаваше се на разпуснатия живот на придворен така, както се примири с трудния живот в училището на Големите майстори. Стана му смешно от мисълта, че се беше превърнал от всесилен Император в придворен шут на дребен велможа. Отмъщаваше си, като преспиваше с младата му жена. Тя се влюби в него още от пръв поглед и напираше непрекъснато, докато Орак не се предаде и на нея, и на собствената си млада и пламенна натура. Ако искаше, можеше да тръгне отново да завладее този свят, но нямаше никакво желание за това. Прекара така цяла година, докато не се опомни от доста неприятните последвали събития.
В града избухна епидемия. Тя дойде заедно с един от многото кораби, пристанали на кея. Орак, увлечен от лекомисления, безгрижен живот в двореца, разбра много късно за нея. Имаше вече доста смъртни случаи в града, когато за първи път се разболя един придворен.
Извикаха придворния знахар. Орак видя отворените рани по тялото на мъжа и веднага разбра, че положението е сериозно. Изолира мъжа със една стара прислужничка. Постави близките му под карантина и предизвика голямо недоволство сред придворните с тези неприятни мерки. После се отправи към пристанището, за да разбере повече за болестта. Влезе в една малка лечебница, препълнена с болни от същата болест. Попита знахаря, който се грижеше за тях, как протича тази болест.