Не знаейки точно какво да прави, той просто експериментираше. На следващия ден слезе в града да види знахаря. Човекът още се държеше. Къщата приличаше повече на морга, отколкото на лечебница.
— И какво момко, намери ли лек? — попита знахарят беззлобно.
— Не, но карам всички да си плакнат устата с дезинфекционна отвара или вино — отговори Орак.
— Това е добре и аз го правя. Но билките не стигат. Много станаха болните. Няма дори кой да прибира труповете.
— Трябва да се изгарят. Аз ще говоря с полицейския началник — предложи Орак.
— Няма да го намериш, всички избягаха. — Знахарят седна уморен. — Разнасят болестта по страната, но не мога да ги спра. Едно време имаше ред при Императора. Тогава веднага изолираха болните и всеки знаеше какво да прави. Той винаги намираше някаква магия, за да помогне на хората.
— Трябва да се оправим без Императора — каза Орак учуден. — Ти си първият човек, когото срещам и който казва за Империята нещо положително.
— Имаше много добри неща. Ти си млад, не си живял по това време — продължи старецът, изплаквайки устата си. — Но на хората им беше омръзнал спокойният живот.
Посочвайки с размах на ръката стенещите болни, той добави: — На им сега разнообразие. Вече можем да се надяваме само на Небесния владетел. Вчера го сънувах пак.
Орак застина от изненада. Значи Сатара намираше начин да се обажда на този възрастен човек, а самият той не беше в състояние да се свърже с него. Отново се почувства ужасно жалък.
— Каза ми да последвам твоите съвети и да ти предам, че трябва да смесваш пясъка със стрити ригози. Те щели да вземат огъня от възпалението.
Орак едвам се държеше на крака от духовната плесница, която получи. Специално създаден да бъде проводник на духа на Сатара, той се беше провалил напълно и този обикновен старец пред него трябваше да го замести.
— Има ли тук наоколо поле с ригози? — попита Орак като в сън.
— Имаше, но отдавна не ги събират. Още преди пет години се развали последният агатор. Не знам дали има още запаси от това гориво в двореца.
Орак изскочи от къщата, без да слуша повече знахаря. Отиде до агатора си и извади целия останал запас от горивото. Отнесе торбата в двореца. Накара двете прислужнички да донесат чист морски пясък и да го промият с кладенчова вода.
Владетелят и жена му бяха избягали и останалите в двореца по някакъв инстинкт послушаха това младо волево момче. Една група жени мъкнеше вода от кладенеца, а друга се отправи за пясък. Всички искаха да помогнат с нещо.
Орак разпита за ригозите и един стар лакей се, сети, че бил видял от горивото някъде в мазето. Откриха цял склад с него. Орак се зачуди за момент как да смесва двете съставки и реши на две части пясък да слага една ригози.
Изпрати една жена с кофа готова смес до лечебницата в града, а сам се зае със своите болни. За щастие нямаше нови разболели се. Раничките в устата на двама се бяха затворили. Профилактичните мерки подействаха.
Изкъпа отново детето, отми стария пясък и го намаза със сместа. Жената обработваше по същия начин. Първия болен беше починал.
Организира изгарянето на трупа му.
След това влезе в стаята си, простря една кожа на пода, зави се с наметалото и заспа от изтощение.
Събуди се рано сутринта с болки по цялото тяло. Първо се изплаши, че е дошъл негов ред да се разболее, но нямаше рани нито на тялото, нито в устата. Просто беше отвикнал да спи на твърдо.
Двете болни все още лежаха с висока температура, но състоянието им не се беше влошило. Не знаеше дали да смени своеобразната превръзка от пясък с ригози или да я остави. Реши да се посъветва със знахаря.
Завари го стенещ на пода на лечебницата. Беше намазал всичките си болни с пясъка и явно през нощта сам бе хванал болестта. Орак коленичи до него.
— Ще те оправя, старче — успокои го той. Изми раните на тялото му с отварата от бутилката си, намаза го с останалия пясък от кофата и го остави внимателно на пода.