Приказки за размисъл (Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни)

От психолозите научих много неща за механизмите на съзнанието. Така че най-после трябва да призная, въпреки да ме боли, че проявявам интерес към вас, защото сигурно съм толкова голям мерзавец, колкото и вие, господин адвокат. Аз съм толкова продажен, толкова надменен, толкова агресивен, толкова користен, толкова себичен, толкова долен, толкова властен и толкова презрян, колкото и вие. През последните години, господин адвокат, стигнах дотам понякога да си мисля, че вие не сте нищо друго, освен част от мен. Ужасна моя част с независим живот, която с всяко действие показва най-лошите ми черти. Мисля, че въз основа на всички онези идеи за „въплъщенията“, „идентифицирането“ и „раздвоението на личността“ си дадох сметка, че вие не само не заслужавате да живеете, но и че трябва да умрете.

Да. Да умрете! Но как?

Кой знае…

Коя смърт би била най-справедлива? Злополука? Инфаркт? Самоубийство? Не знам…

Без съмнение най-честната би била чисто и просто да бъдете убит. Тоест, най-накрая някой да реши да убие това, което тъй архетипно онагледявате за нас, околните.

Разбирате ли причината за писмото ми, господин адвокат?

Не ви пиша, за да се разкаете…

Пиша ви, за да ви уведомя (защото смятам, че ви засяга) за решението ми да ви убия.

Разбира се — и аз го знам, — ще се погрижите да вземете предпазни мерки: охрана, оръжие, телохранители, алармена система, пазачи на къщата, разследване на целия ви персонал и т.н.

Но колко дълго може да продължи всичко това?

Трябваха ми пет години, за да събера информацията, която ми позволява да издам справедлива присъда срещу вас! Мога да чакам пет, десет или двайсет, преди да я изпълня… Все някога бдителността отслабва, предпазливостта бива забравена, подробностите се пренебрегват… И в този момент, господин Аянак, аз ще ви чакам.

Може някой да се усъмни (вероятно вие самият), че това предупреждение за убийство е истинско…

Че аз самият съм истински…

Как да знаете например, че това не е своего рода несъзнателен акт на виновност от ваша страна? Някой привърженик на примитивния психологизъм може да се запита дали вие сам не сте изпратили това писмо до себе си, за да се упрекнете за недостойните си постъпки.

На този аргумент противопоставям собствената си идея, че вие сте напълно неспособен да изпитвате вина.

Смятам ви за човек без морал в буквалния смисъл на думата.

Въпреки това, съществува едно тревожно обстоятелство в подкрепа на горната версия. Както ще успее да установи полицията, това писмо е написано на вашата пишеща машина, която се намира върху бюрото в дома ви в квартал Флорес. Хартията е същата, която използвате вие, и е взета от чекмеджето на писалището. Ако изчислим времето, необходимо за напечатването на това писмо, ще стигнем до заключението, че единственият човек, който може да го е написал, без да събуди подозрения… сте самият вие, господин адвокат.

Тази малка финална загадка, прибавена към нашата история, ми допада много, защото я приближава до любимите ми криминални романи. Ще запазя за себе си тайната как го направих, за да мога да ви пиша отново, ако се появи още нещо, което трябва да ви кажа.

Засега се разделям с вас, но преди това ще си позволя да ви отправя една молба.

Пазете се, адвокат Аянак, пазете се! Не бих искал някаква глупава небрежност да причини истинска злополука, която да обезсмисли целия ми труд.

Х.М.А.