Заварил Просветления да медитира.
Изчакал почтително няколко минути, докато мъдрецът — усетил присъствието му, сякаш очаквал тази среща — се обърнал към него и с ведро изражение го погледнал мълчаливо в очите.
— Учителю, помогни ми — казал човекът. — Ужасни мисли връхлитат нощите ми и не ми дават покой, нямам желание да почивам, нито да се наслаждавам на нещата, които ми се случват. Казват, че ти намираш разрешение за всичко. Помогни ми да се отърва от това бреме… Мъдрецът се усмихнал и отговорил:
— Ще ти разкажа една приказка.
Един богаташ изпратил слугата си на пазара да купи храна. Но малко след като стигнал до пазара, слугата се разминал със Смъртта, която втренчено го погледнала в очите.
Човекът пребледнял от уплаха, оставил покупките и мулето и хукнал да бяга. Пристигнал запъхтян в дома на стопанина си.
— Господарю, господарю! Моля те, трябват ми кон и малко пари, за да напусна града веднага… Ако тръгна сега, може да стигна до Тамур преди залез… Моля те, господарю, моля те!
Стопанинът го попитал каква била причината за тази спешна молба и слугата му разказал на пресекулки за срещата си със Смъртта.
Стопанинът на къщата помислил малко и подавайки му кесия с монети, казал:
— Така да бъде, тръгвай. Вземи черния кон — той е най-бързият, който имам.
— Благодаря, господарю — казал слугата. Целунал ръцете на стопанина си, хукнал към обора, яхнал коня и препуснал колкото се може по-бързо към град Тамур.
Когато слугата се изгубил от погледа му, богаташът отишъл до пазара, за да потърси Смъртта.
— Защо уплаши слугата ми? — попитал, щом я видял.
— Уплашила ли съм го? — попитала Смъртта.
— Да — рекъл богаташът. — Той ми каза, че днес те е срещнал и си го изгледала заплашително.
— Не съм го изгледала заплашително — казала Смъртта. — Изгледах го изненадано. Не очаквах да го видя тук този следобед, защото тази вечер трябва да го прибера от Тамур!
— Разбираш ли? — попитал Просветления.
— И още как, учителю. Да се опитваме да избягаме от лошите мисли е все едно да идем да ги търсим. Да бягаш от смъртта е като да отидеш на среща с нея.
— Така е.
— Толкова съм ти благодарен, учителю… — казал човекът. — Знам, че от тази нощ насетне само като си спомня за тази приказка, ще заспивам спокойно и ще се събуждам спокоен всяка сутрин…
— След тази нощ — прекъснал го старецът — няма да има повече утрини.
— Не разбирам — казал човекът.
— Значи не си разбрал приказката.
Изненадан, човекът погледнал Просветления и видял, че изражението на лицето му… вече не било същото…
Хорхе Букай
Алчност
Докато копаех, за да издигна ограда, която да отдели моята земя от тази на съседите ми, намерих заровено в градината старо ковчеже, пълно със златни монети.
Не ме заинтригува заради богатството, а заради необичайността на находката.
Никога не съм бил амбициозен и материалните блага не ме блазнят особено…
След като изкопах ковчежето, извадих монетите и ги излъсках. Горките, бяха толкова мръсни и ръждиви!
Докато ги подреждах на равни купчинки на масата, започнах да ги броя…
Представляваха истинско богатство.
Само за да убия времето, започнах да си представям всички неща, които можеха да се купят с тях…
Мислех си колко ли доволен би се почувствал някой алчен човек, ако се беше натъкнал на подобно богатство…
За щастие…
За щастие аз не съм такъв…
Днес дойде един човек да иска монетите.
Беше съседът ми.
Нещастникът настояваше, че богатството било заровено от дядо му и следователно му принадлежало.
Толкова ме ядоса…
Ако не искаше толкова отчаяно да го притежава, щях да му го дам, защото, ако има нещо, за което не давам пукнат грош, това са нещата, които се купуват с пари…
Но едно е сигурно не понасям алчни хора…
Хорхе Букай
Мечокът
Има приказки, които са от особено значение за мен.
Една от тях е тази древна история, която някога ми разказа моят дядо и която искам да ти разкажа така, както я помня днес.
Това е историята на един шивач, един цар и неговия мечок.
Един ден царят установил, че едно от копчетата на любимия му сюртук е паднало.
Царят бил капризен, властен и жесток (както всички, които се окажат оплетени във властта твърде дълго). Така че, разярен от липсата на копчето, изпратил да издирят шивача и заповядал на следващата сутрин да бъде обезглавен от секирата на палача.
Никой не смеел да противоречи на императора на цяла Русия, така че гвардейците отишли до дома на шивача и откъсвайки го от семейството му, го откарали до подземието на двореца, където да дочака смъртта си.