Лотар се засмя и каза:
— Попитайте някой китайски или индийски черноработник дали този свят не е дяволски по-добър от предишния. Само ние, покварените западняци, мърморим, за да търсим първопричини и крайни основания. Не знаехме особено много за движещите сили на нашия земен космос, за тоя пък знаем още по-малко. Но се намираме на това място и след време можем да открием кой ни е оставил тук и защо. Е, дотогава, щом има красиви и благосклонни жени, а тях ги има, придружени от дъвка за мечти, вино и интересни битки, на кого му пука? Ще се радвам на тази твърде светла долина на сенките, докато пак ми отнемат хубавите неща в живота. Грях отива при греха, докато стане „прах при праха“.
Помълчаха. Клемънс успя да заспи едва когато наближи времето да завали. Подслони се под гъбата и изчака да отмине пороят. После се върна върху плоския й връх, като в продължение на няколко часа трепереше и се обръщаше въпреки дългите кърпи, с които се зави. С настъпването на утрото тежката ръка на Милър го разтърси. Той припряно се смъкна от камъка и се отдалечи на безопасно разстояние. Пет минути по-късно съоръжението блъвна син пламък, който подскочи на трийсетина фута във въздуха и изрева като лъв.
По същото време затътнаха и камъните оттатък Реката. Клемънс се спогледа с Лотар.
— Някой е поправил прекъсването.
— Кожата ми настръхва — проговори Лотар. — Кой е този някой!
Умълча се, но още преди да стигнат до западния бряг, вече се смееше и бъбреше като гост на коктейл. „Доста е весел“ — помисли си Клемънс.
— Те никога досега не се бяха проявявали открито, поне аз не зная такъв случай — рече Сам. — Ала се досещам, че този път просто са били принудени.
5
Следващите пет дни прекараха в смъкването на кораба до крайбрежната ивица. Още две седмици бяха заети с ремонта на „Дрейругр“. През цялото време имаше хора на пост, но никой не навлезе в околността. Когато най-сетне спуснаха останалия без мачти и платна кораб на вода и загребаха надолу по Реката, пред погледите им не се мяркаше жива душа.
Екипажът, свикнал да вижда тълпи от мъже и жени по равнините, бе неспокоен. Тишината опъваше нервите им. В този свят нямаше животни, с изключение на рибите в Реката и земните червеи в почвата, но хората винаги вдигаха достатъчно шум.
— Хиените скоро ще довтасат насам — каза Клемънс на Кървавата брадва. — Това желязо е значително по-ценно, отколкото някога е било златото на Земята. Искаш битки? Така ще се преситиш от тях, че ще ти се доповръща.
Норвежецът размаха брадвата си, обаче трепна от болка в ребрата.
— Нека да дойдат! Ще научат, че са влезли в бой, който би сгрял от радост и сърцата на Валкириите6!
— Бивол! — измърмори Джо Милър.
Сам се усмихна, но се премести зад титантропа. Кървавата брадва се боеше само от едно същество в този свят, ала можеше да загуби и без това не особено устойчивото си самообладание и да побеснее. Все пак имаше нужда от Милър, който заместваше двайсетина воини. Корабът бързо напредваше през светлите часове на следващите два дни. Докато екипажът спеше, през нощта го насочваше само един човек. В ранната вечер на третия ден титантропът, Клемънс и фон Рихтхофен седяха на предната палуба, пушеха пурите си и отпиваха от уискито, появило се в техните граали при последното спиране.
— Защо го наричаш Джо Милър? — попита Лотар.
— Докато избърбориш истинското му име, ще си изкривиш челюстите — по-дълго е от всяко понятие на някой немски философ. Не можах да го произнеса при първата ни среща, така и не свикнах. След като достатъчно понаучи английски, за да ми разкаже виц (а толкова жадуваше за това, че едва дочака момента), реших да го наричам Джо Милър. И ми издрънка толкова овехтяла история, че направо не повярвах. Знаех, че отдавна я разправят, малко преиначена самият аз я чух за първи път като момче в Ханибал7, щата Мисури. И бях принуден да я слушам с погнуса за стохиляден път дори когато остарях. Но да чуя този виц от устата на човек, умрял сто хиляди, може би милион години, преди да се родя!
— И какъв е вицът?
— Ами един бродещ ловец вървял цял ден по следите на ранен елен. С настъпването на нощта започнала силна буря. Ловецът видял огън и стигнал пред входа на някаква пещера. Попитал стария шаман, който живеел там, дали ще може да пренощува вътре. И старият шаман му отговорил: „Разбира се, обаче тук е доста претъпкано. Ще трябва да спиш с дъщеря ми.“ Нужно ли е да продължавам?
— Шам не ше шмя — избоботи Джо. — Шлучва ше да мишля, че въобще няма чувштво жа хумор.
Клемънс дружески подръпна оформения като.снаряд нос на Джо.
6
Войнствени девици, подчинени на бог Один, които разпределят загубите и победите на бойното поле. — Б. пр.