— Тоест аз те избрах да ме избереш — отвърна Сам.
За няколко секунди настъпи мълчание, после мъжът отново заговори:
— Ясно. Мислиш, че съм още една фантазия, предизвикана от дъвката. Не съм. Пипни ме.
— Че защо? — попита американецът. — Като предизвикана от дъвката фантазия знаеш, че можеш да бъдеш и усещан, както виждан и чуван. Казвай каква работа имаш насам.
— Цялата ли? Това би ни отнело прекалено много време, а аз не смея да се задържам дълго при теб. В този район има и други, които биха могли да ме забележат. Последното би било твърде лошо за мен, защото те са настроени доста подозрително. Знаят, че сред тях действа предател, но нямат и най-смътната идея кой може да бъде.
— Други? Те? — повтори Сам.
— Те… ние, Етичните… в момента провеждаме изследвания на място — каза фигурата. — Това е уникално положение, за първи път на планетата е събрана напълно нехомогенна смес от човешки същества. Дава ни се рядка възможност за проучвания и ние записваме всичко. Тук съм като главен администратор, понеже съм един от Дванадесетте.
— Когато се събудя, ще трябва ла те поразнищя.
— Ти си буден и аз съществувам. Аз съм обективна действителност. И ти повтарям, че разполагам с ограничено време.
Сам се надигна да седне, обаче беше бутнат назад от ръка, която някак си му предаде усещането за голяма мощ — и мускулна, и психическа.
— Ти си един от Тях! — прошепна. — Един от Тях! Отказа се от идеята да сграбчи мъжа и да извика за помощ.
— От тях, но не и с тях. Аз съм с вас, човеците, и ще се погрижа моите хора да не завършат мръснишкия си проект. Имам план, ала той ще изисква много време, много търпение, бавно и предпазливо осъществяване по околни пътища. Досега се свързах с трима човеци, ти си четвъртият. Те знаят за части от плана, но не всичко. Ако някой от тях бъде разкрит и разпитан, ще може да каже на Етичните съвсем малко. Замисълът трябва да се разкрива полека и нещата да изглеждат като поредица от случайности. Също както и метеоритът трябва да изглежда случаен.
Сам бе направил движение да седне, но се усети, преди ръката да го докосне.
— Значи не беше случаен?
— Не беше. От известно време зная за твоята мечта да построиш речен кораб и да стигнеш края на Реката, което би било невъзможно без наличие на желязо. Затова така отклоних метеорита, че планетата да го издърпа от орбитата му и да се удари близо до вас. Не прекалено близо, разбира се, иначе щеше да умреш и да бъдеш прехвърлен далече от този район. Има предпазни системи, които предотвратяват падането на такива космически тела в долината, обаче аз успях да ги изключа точно за времето, необходимо на метеора да проникне. За нещастие пазителите стигнаха до системата за отблъскване почти навреме. Когато тя се включи отново, въздействието й отклони пришълеца от курса, който бях планирал. Вследствие на това ние… искам да кажа ти, едва не беше убит. Просто извадихме късмет, че не се случи. Така открих, че онова, което наричате шанс, е на моя страна.
— Значи падащата звезда?…
— Беше една съзнателно съборена звезда. Да.
Сам си каза: „Щом знае толкова за мен, трябва да е някой от екипажа на «Дрейругр». Освен, ако може да става невидим. Не е невъзможно. Онзи яйцеобразен кораб в небето също беше невидим, зърнах го само защото по някаква причина се откри за съвсем малко. Може би мълнията е объркала работата на апарата, правещ го незрим. После — какви ги мисля аз? Това е просто нова фантазия от дъвката на мечтите.“
Мъжът каза:
— Един от техните агенти е наблизо! Слушай ме внимателно! Метеоритът не беше махнат, защото нямахме време. Поне такова бе моето решение. Скрит е под равнината и хълмовете на десетина мили оттук. Отидете на десет граалови камъка нагоре по Реката. Ще се озовете в периметъра на първоначалния кратер, където в земята са заровени няколко големи къса и множество по-малки парчета. Започнете да копаете, останалото зависи от вас. Ще ви помагам, когато мога, но не бива да правя нищо, биещо на очи.
Сърцето на Сам пулсираше толкова тежко, че той долавяше гласа си приглушено.
— Защо искаш да построя кораб?
— Ще научиш, щом му дойде времето. Засега се радвай, че ти дадох онова, от което се нуждаеш. Чуй ме! Само на пет мили по-нагоре, под планините, близо до основата им има огромен залеж от боксит. До него се намира малко ядро от платина, а още на две мили нататък — живачен сулфид.
— Боксит? Платина!
— Ама че глупак!
Чуваше се тежко дишане. Сам почти усещаше със слуха си борбата на мъжа да овладее своята погнуса и ярост. Но той продължи спокойно:
— Ще ви трябват боксит, за да получите алуминий, и платина като катализатор за многото неща, които ще има във вашия кораб. Нямам време за обяснения. В околността живеят няколко инженери, те ще ти обяснят какво да правиш с минералите. Трябва да си вървя. Той наближава! Просто върши каквото ти казах. И… о, да, на тридесет мили нагоре по течението ще намериш и кремък!