— Но… — започна Сам.
Силуетът на мъжа се очерта за миг и изчезна. Клемънс се изправи несигурно и тръгна към вратата. По бреговете още горяха огньове, пред тях подскачаха дребни фигурки. Непознатия го нямаше. Сам заобиколи колибата, ала и там не видя никого. Вдигна очи към небето, бледо от газовите облаци и ярките точки на бели, сини, червени и жълти звезди. Надяваше се да зърне апарат, преминаващ от видимост в невидимост. Но нямаше нищо.
10
На връщане към колибата го стресна грамадно туловище, застанало тъмно и неподвижно до вратата. Сърцето му заблъска лудо и той попита:
— Ти ли си, Джо?
— Ъхъ — отговори гласът като могъщ тъпан. Милър пристъпи към него и каза: — Тук е идвал някой, дето не е обикновен човек. Има чудноват мириш, ражличен от ваш, човечите. Жнаеш ли, напомня ми…
Той помълча. Сам чакаше, защото знаеше как тромавите каменни колела смилат брашното на мисълта му. После титантропът възкликна:
— Бре, проклет да шъм!
— Джо, какво има?
— Беше толкова отдавна, шлучи ше на Жемята, нали жнаеш, малко преди там да ме убият. Не, не може да бъде. Ишуше Хриште, ако вярно кажваш преди колко време шъм живял, жначи е било преди штотина хиляди години!
— Хайде де, Джо, не ме оставяй като увиснал във въздуха.
— О’кей, ама ти няма да го повярваш това. Но трябва да ши шпомниш, че и моят нош има памет.
— Би трябвало, след като е по-голям от мозъка ти. Хайде, изплюй камъчето или се опитваш да ме убиеш с неудовлетворено любопитство?
— Добре, Шам. Бях по шледите на един от племето вифгпхангкруилт, те живееха на дешетина мили от наш, от другата штрана на ви шок хълм, който приличаше на…
— Приятелю, зарежи подробностите — отсече Сам.
— Ами беше къшно преж деня и аж жнаех, че шъм ближо до врага ши, жащото шледите му бяха шъвшем прешни. Но тогава чух шум, който ме накара да ши помишля, че човекът, когото шледях, ми е минал в гръб и ей шега ще ме шмачка шъш шопа та ши, вмешто да штане обратното. Жатова ше пльошнах на жемята и жапочнах да пължя към шума. Пожнай какво видях? Велики Шкот, жащо не шъм тй кажвал дошега? Хей че шъм тъпчо!
— Ще се примиря с това. И така?…
— Ех, човекът, когото шледях, ме ушетил, но не жнам как, жащото шъм тих като невештулка, промъкваща ше към птичка, колкото и да шъм голям. Вше едно, жаобиколил ме и можел да ижлеже жад мен. Обаче лежеше на жемята, штуден като жадника на копач. А над него штояха двама човечи. Виж шега, аж шъм шмел както вшеки друг, навярно и повече, ала тогава жа пръв път шрещах такива хора и може да шъм ше ижплашил. Поне бях предпажлив. Бяха облечени в дрехи, каквито ти ши ми опишвал. Ношеха някакви чудати неща в ръчете, дълги около фут, дебели черни неща, които не бяха от дърво, ами напомняха штоманата, от която е направена брадвата на Ерик. Бях ше шкрил добре, но онежи копелета имаха начин да научат, че шъм там. Единият нашочи пръчката към мен и аж жагубих шъжнание. Ижпаднах в нешвяшт. Когато ше опомних, двамата човечи и оня виф ги нямаше. Плюх ши на петите, обаче никога не жабравих онажи мирижма.
Сам Клемънс попита:
— Това ли е цялата случка? Джо кимна.
— Проклет да съм! — избухна Сам. — Нима тези… тези хора… са ни държали под око половин милион години? Или повече? И дали са същите?
— Какво ишкаш да кажеш?
Клемънс предупреди Джо, че не бива да споделя с други това, което ще чуе. Знаеше, че може да се довери на титантропа, но докато обясняваше, имаше някои опасения. Онзи Хикс поиска от него и думичка да не проронва пред никого.
Джо Милър кимаше толкова усърдно, че силуетът на носа му беше като дънер, мятащ се нагоре-надолу в бурно море.
— Вшичко ше връжва. Штрахотно шъвпадение, нали? Аж ги виждам на Жемята, пошле ме вжемат в екшпедичията на Ехнатон и жабеляжвам онажи кула и въждушния кораб, а шега пък тоя Хикш те ижбира да поштроиш парахода. Какво ще кажеш, а?
Сам беше толкова възбуден, че не можа да заспи чак до зазоряване. Насили се да стане за закуска, макар че би предпочел да не напуска леглото. Докато викингите, немецът и Джо заедно с него изяждаха съдържанието на своите граали, той им разказа силно цензурирана версия на случката. Но я предаваше така, сякаш е била сън. Ако не беше подкрепата от обонянието на Джо, щеше да мисли, че наистина е била сън.