Мъжът смръщено огледа Реката. Обърна се към Сам и каза:
— Какво има, бе, дявол да те вземе? Заради тебе не улучих, ти писна като невястата на Тор2 през брачната им нощ. Загубих облога по пура с Токи Нялсон.
Той измъкна брадвата от калъфа и я завъртя. Слънцето замъждука по синкавата стомана.
— Добре е да имаш сериозна причина, за да ми нарушиш спокойствието. Убивал съм мнозина мъже и за по-малко.
Лицето на Клемънс пребледня под загара, но не от заплахата на Ерик. Гледаше го яростно, разрошената му от вятъра коса, впитите очи и орловият профил го оприличаваха на керкенез.
— По дяволите и ти, и брадвата ти! — извика той. — Току-що видях жена си Ливи — там, на десния бряг! Искам… настоявам… да ме оставиш долу, за да бъда отново с нея! О, Боже, след всичките тези години, след цялото търсене без надежда! Ще ти отнеме само минутка! Не можеш да ми откажеш, нечовешко е да постъпиш така!
Брадвата изсвистя и заискри. Норвежецът се ухили.
— Толкоз шум за една жена? Ами за нея какво ще кажеш?
И той посочи дребничката мургавелка, застанала до голямата основа и дулото на ракетомета.
Сам Клемънс още повече пребледня и възкликна:
— Темах е чудесно момиче! Много съм привързан към нея! Но тя не е Ливи!
— Стига толкова — отсече Кървавата брадва. — Да не ме смяташ за чак такъв глупак, какъвто си ти? Ако доближа брега, ще се заклещим между силите им по вода и на земя и ще ни смажат като зърно в мелницата на Тор. Забрави я.
Клемънс изпищя като сокол и се хвърли към викинга, размахал разперените си ръце. Ерик стовари плоската страна на острието върху главата му и го събори на палубата. Сам остана няколко минути проснат по гръб, отворените му очи бяха невиждащо взрени в слънцето. През корените на косата, закрила лицето му, се процеждаше кръв. После той се надигна на длани и колене и започна да повръща.
Ерик нетърпеливо заповяда нещо. Хвърлящата коси уплашени погледи към Ерик Темах потопи вързаната с въже кофа в Реката. След това плисна водата върху Клемънс, който седна и несигурно се изправи на краката си. Темах извади още една кофа и изми палубата.
Сам Клемънс заръмжа срещу Ерик, но той се засмя и рече:
— Дребен страхливецо, твърде дълго отваряше голямата си уста! Сега знаеш какво става, когато приказваш с Ерик Кървавата брадва, сякаш е някакъв трол. Имаше късмет, че не те убих.
Клемънс отстъпи от Ерик, затътри се до перилата и се опита да ги прескочи.
— Ливи!
Кървавата брадва изпсува, затича се към него, сграбчи го през кръста и го дръпна назад. Толкова силно блъсна американеца, че той отново падна на палубата.
— Не ти позволявам точно сега да ме изоставиш! Нужен си ми, за да откриеш онзи железен рудник!
— Няма никак… — започна Клемънс и стисна устни.
Ако кралят разбереше, че той не знае къде е рудникът — ако въобще съществуваше такъв, — щеше да го убие в същия миг.
— Освен това — весело продължи Ерик, — щом намерим желязото, ще ми потрябва помощта ти в пътешествието ни към Мъгливата кула, макар че според мен можем да стигнем дотам, като просто следваме Реката. Но ти знаеш много неща, от които се нуждая. Може да ми бъде полезен и онзи леден гигант — Джо Милър.
— Джо! — задавено възкликна Клемънс, опитвайки се да стане. — Джо Милър! Къде е Джо? Той ще те убие!
Брадвата проряза въздуха над главата му.
— Няма да казваш на Джо нищо, чуваш ли? Кълна се в кухото око на Один3, че ще те докопам и ще те пречукам, преди той да посегне. Разбра ли?
Клемънс се задържа на крака, като се олюляваше така около минута. После извика по-силно:
— Джо! Джо Милър!
2
Под кърмовата палуба замърмори нечий глас. Бе толкова дълбок, че космите по вратовете на мъжете настръхнаха, макар да го слушаха за хиляден път.
Здравата бамбукова стълба за пука под тежестта, пращейки толкоз силно, че се чуваше през песента на вятъра в кожените въжета, през плющенето на мембраните в платната, през скърцането на дървените сглобки, виковете на екипажа и съскането на водата по корпуса.
Главата, надигнала се над ръба на палубата, беше още по-страховита от нечовешки дълбокия глас — широка като половин бъчонка бира, цялата в костени греди и арки, отстъпи и надвиснали зъбери под нагънатата розова кожа. Обкръжени от кост, тъмносините му очи изглеждаха малки. Носът му не подхождаше на другите черти, би следвало да е плосък и с раздути ноздри. Но вместо това се отличаваше с чудовищните си размери, сякаш комично подобие на човешки нос, каквото хоботестите маймуни показват на присмиващия им се свят. В дългата му сянка се криеше широка горна устна, като на шимпанзе или ирландец от комикс. Бърните пък бяха тънки и изпъкнали поради масивните челюсти под тях.