Около час преди обяд корабът на Илуд Хакинг спря на пристана. Беше широк, двумачтов, с надлъжни платна без рей, дълъг стотина фута. Охраната, до един състояща се от високи мускулести негри със стоманени брадви в ръце (но и с пистолети „Марк I“ в големи кобури), слезе тържествено по мостчето. Препаските им бяха чисто черни, а лъскавите шлемове, ризници и ботуши — направени от черна рибешка кожа. Строиха се в редици по шестима от двете страни на мостчето, после и самият Хакинг се спусна по него.
Беше едър, добре сложен мъж с тъмнокафяво лице, малко извити очи, широк сплеснат нос, дебели бърни и изпъкваща брадичка. Прическата му бе „естествена“. Сам още не можеше да свикне с този взрив от ситнокъдрави косми по главите на черните. В това имаше нещо неуловимо неприлично. Косата на един негър трябваше да бъде съвсем късо подстригана. Все още се чувстваше така и след обяснението на Файърбрас, че черните американци през втората половина на двадесети век виждали в „естествените“ прически знак на борбата за свобода. За тях късата коса символизирала кастрацията на негърската раса от белите.
Хакинг носеше като наметка черна кърпа, черна препаска и сандали. Единственото му оръжие бе рапира в ножница, окачена на широк кожен колан.
Сам даде сигнал и стоманен топ гръмна двадесет и един пъти. Беше разположен на хълм към края на равнината. По този начин искаха не просто да изразят почитта си към Хакинг, но и да го впечатлят. Само Пароландо притежаваше артилерия, макар и тя да се състоеше от едно-единствено 75-милиметрово оръдие.
Представиха се взаимно. Илуд Хакинг не показа желание да се ръкуват, нито пък Сам и Джон. Бяха предупредени от Файърбрас, че синьоро избягва да стиска ръката на човек, ако не го приема като изпитан приятел.
Докато нареждаха граалите на неговите хора върху най-близкия камък, малко побъбриха. След изпразването на електрическия заряд, когато слънцето достигна зенита си, взеха пълните граали и държавните глави, придружени от своите телохранители и почетни стражи, отидоха в двореца на Джон. Той бе настоял първата среща да се състои там, за да внуши на Хакинг предводителството си. Този път Сам не пожела да спори, а синьоро вероятно бе научил от Файърбрас за отношенията между Клемънс и Безземни.
— По-късно американецът получи мрачното удовлетворение да наблюдава смущението на Джон, нахокан в собствения си дом. Хакинг взе думата и дръпна дълга отровна реч за злините, които белият човек причинил на черния. За съжаление обвиненията му бяха справедливи. Всичко казано от него беше вярно и Сам неохотно го призна. По дяволите, та той бе видял робството, знаеше какво е то и присъстваше на последиците от Гражданската война. С това бе роден и израсъл. Дълго преди Хакинг да се пръкне. Дявол го взел, нали написа „Хъкълбери Фин“, „Дървеняка Уилсън“ и „Един янки в двора на крал Артур“?
От опита му да обясни туй въобще нямаше полза. Онзи просто го пренебрегна.
Високият глас не млъкваше, примесваше сквернословия и преувеличения към фактите, разказваше потресаващи истории за страдания и побоища, убийства, глад и унижения.
Сам се чувстваше гузен и засрамен, но същевременно го обхвана гняв. Защо нападаше и него! Защо тези поголовни обвинения?
— Всички сте виновни! — викаше Илуд Хакинг. — Всеки бял човек е виновен!
— Преди смъртта си не съм виждал дори дузина черни — парира Джон. — Какво общо имам с вашата история за неправди?
— Да бяхте се родили пет столетия по-късно, щяхте да бъдете най-големият белоснежко от всички! — отсече Хакинг. — Всичко знам за вас, Ваше величество!
Сам внезапно се надигна и кресна:
— Затова ли дойдохте тук, да ни кажете какво е било на Земята? Помним го! Но това е минало! Земята е мъртва! Важно е какво става сега!
— Да — кимна гостът. — И сега става същото като на добрата ни стара планета! Нещата не са помръднали и на един скапан косъм! Оглеждам се тук и кого съзирам начело на тази страна? Двама белоснежковци! Къде са ви черните? Вашите негри са около десет процента от населението и в Съвета си трябваше да сложите поне един черен! Виждам ли го? Поне един?
— Имаме Коубър.
— Да! Временен член, и то само защото настоях да ми пратите чернокож посланик!
— Арабите съставляват една шеста от Соул Сити — напомни Сам, — обаче във вашия Съвет няма кьорав арабин.