Сам беше ценител, макар и не страстен любител на някои произведения от класическата музика. Но се развълнува от срещата лице в лице с великия Моцарт. Тоест ако човекът действително бе Моцарт. По Реката имаше толкова самозванци, които се представяха за кого ли не — от истинския, единствен Исус Христос до П. Т. Барнъм, така че той вече не вярваше безусловно на ничии думи. Дори беше срещал трима мъже, които искаха да минат за Марк Твен.
— По една случайност някогашният архиепископ на Залцбург е гражданин на Пароландо — каза Сам. — Макар че вие сте се разделили с лошо, ако все пак добре си спомням, той ще се радва да ви види.
Моцарт нито пребледня, нито се изчерви.
— Най-после някой, когото съм познавал през живота си! Бихте ли повярвали…
Клемънс на драго сърце би приел, че Моцарт не е срещал никого от земните си познати. Досега се сблъска само с трима от своите, а кръгът на неговите връзки бе твърде широк поради дългия му живот и пътешествията по цял свят. Фактът, че прекрасната Ливи беше сред тези трима, надхвърляше всякакви граници на вероятността и той подозираше, че това е уредено от Тайнствения непознат. Но дори разпаленото желание на госта да се види с архиепископа не доказваше, че наистина е Моцарт. Първо, срещаните от Клемънс измамници често заявяваха, че онези, които би трябвало да са техни стари приятели, или грешат, или сами са измамници. Бяха по-безочливи от цяла Франция, взета заедно. И второ, епископът на Залцбург не живееше тук. Той дори нямаше представа къде се намира. Просто му хрумна да провери реакцията на пришълеца.
Сам се съгласи, че Моцарт може да кандидатства за гражданство на Пароландо, но най-напред поправи представите му за музикалните чудесии — те още не бяха създадени. Нито пък щяха да бъдат направени от дърво или бронз. Ставаше дума за електронни устройства, точно възпроизвеждащи звученето на различни инструменти. И ако синьоро Моцарт действително бе човекът, за когото се представя, имаше добър шанс да стане диригент на оркестъра. И щеше да разполага с всичкото време на света да композира нови произведения.
Той не му обеща твърдо, че ще получи диригентския пост. Беше си научил урока за обещанията.
В двореца на Джон устроиха голямо тържество в чест на Хакинг, който сякаш изчерпа своята дневна жлъч при първата среща. Сам поговори с него около час и установи, че Илуд е много интелигентен, начетен и самообразовал се мъж, с вкус към полета на въображението и към поезията.
Това правеше неговия случай още по-тъжен — такъв талант да бъде погубен тъй трагично.
Към полунощ Сам придружи Хакинг и свитата му до солидната сграда, отделена за гости на държавата. Разполагаше с тридесет стаи и два етажа, бе построена от камъни и бамбук. Намираше се на половината път между дома му и двореца на Джон. После насочи джипа към своята къща, отдалечена на триста ярда. Джо беше доста кисел, защото настояваше да кара въпреки твърде дългите си крака. Изтътриха се по стълбата и залостиха вратата. Джо отиде в задната половина и се стовари върху леглото си с трясък, който разтърси къщата и пилоните. Писателят надникна през илюминаторите тъкмо навреме, за да види как Сирано и Ливи хлътват прегърнати през входа на своята колиба. Отляво и по-нагоре тъмнееше жилището на фон Рихтхофен, където заедно с Гуенафра той вече се бе настанил в постелята.
Без конкретно адресиране Сам промърмори „Лека нощ!“ и също се строполи в леглото си. Беше изминал дълъг, труден и мъчителен ден, завършил с грамаден банкет, на който всеки от присъстващите изпи смайващи количества силни коктейли или спирт, размесен с вода, употреби немалко дъвка за мечти и изпуши доста тютюн и марихуана.
Събуди се от сън, в който преживяваше калифорнийското земетресение на Четвърти юли.
Скочи и затича към треперещата врата на рубката. Още преди да се добере до илюминаторите, вече знаеше, че причината за взривовете и земните трусове са нашественици. Така и не стигна до тях, защото свистяща ракета с огнена червена опашка улучи един от пилоните. Трясъкът го оглуши, през счупените стъкла нахлу дим на талази, а той се наклони напред. След това къщата рухна и предната й част се разби в терена. Историята се повтаряше.