Някакъв негър с могъщо телосложение го прескочи, развъртял брадвата си, обаче Сирано бързо издърпа острието от трупа, преди да се е повалил на земята, и го заби в адамовата ябълка на нападателя.
Врагът отново отстъпи надолу по хълма. Но сега трябваше да дочакат голямата тъмносива амфибия, напредваща към тях като боен кораб на колела. Лотар фон Рихтхофен се блъсна в Сам, който се дръпна, щом видя тръбата от алуминиева сплав и ракетата с десетфунтова бойна глава. Чевръст войн коленичи, за да зареди базуката, после Лотар се прицели. Беше перфектен в такива действия — снарядът завърши огнената си дъга в предницата на амфибията и попадна точно в единствения лъч светлина, излизащ от машината. Покри я дим, ала вятърът скоро го разнесе. Тя спря, сетне отново потегли към тях, куличките й се въртяха и дулата на парните оръдия се надигаха.
— Е, тази беше последната ни ракета — каза Лотар. — Сега вече можем да се разкараме оттук, и то възможно най-бързо. Не сме в състояние да се преборим с това чудовище, нали най-добре си го знаем.
Врагът се престрояваше зад бронираната кола. Мнозина от улмаките, прародителите на индианците отвъд Реката, надаваха виещи крясъци, преди да се хвърлят в битката. Явно Хакинг бе включил в силите си тези от тях, които Иеясу още не бе покорил.
Изведнъж погледът на Клемънс се замъгли. Само огньовете от горящите къщи и от откритите пещи и топилни му позволяваха да различава нещата наоколо. Дъждовните облаци бързо се събраха, както ставаше винаги досега, поглъщаха звездите подобно глутница вълци и след няколко минути щеше да връхлети порой.
Огледа се. С всяка атака хората му оредяваха. Съмняваше се дали биха издържали на следващата дори и без намесата на амфибията.
На север и на юг по равнината и по ограждащите я хълмове схватките продължаваха, но стрелбата и виковете намаляха.
А полето отдолу сякаш беше по-тъмно от всякога поради гъмжащите врагове. Чудеше се дали Публия и Тайфонуйо не са се включили в нашествието.
Хвърли последен поглед към гигантския корпус на речния кораб с двете гребни колела, полускрит от скелето и крановете великани. После се обърна. Искаше да поплаче, ама бе прекалено зашеметен. Сълзите щяха да дойдат впоследствие. Струваше му се по-вероятно, че кръвта му ще изтече преди това, а тогава нямаше да има и сълзи. Не и в неговото тяло.
Насочван от пламъците на десетина запалени колиби, той се повлече към отсрещния склон. В този момент дъждът се стовари отгоре им. И заедно с него отляво проникна вражеска колона. Сам се завъртя и натисна спусъка на кремъклията, ала пороят, разбира се, угаси искрата. Но пистолетите на противника също станаха безполезни, освен ако не послужеха за тояги.
Въоръжен със саби, копия и брадви, нашественикът се нахвърли срещу хората от Пароландо. Джо Милър се втурна напред е гърленото ръмжене на пещерна мечка. Макар и ранен, той не преставаше да бъде страховит, всяващ ужас боец. Всред проблясъците на мълнии и тътена на гръмотевици брадвата му продължаваше да посича врага. Останалите се впуснаха в схватката, за да му помогнат, и след броени секунди оцелелите войници на Соул Сити решиха, че засега им стига. Побягнаха в очакване на подкрепленията. Защо трябваше да си търсят смъртта, след като победата вече бе тяхна?
Сам изкачи още два хълма. Противникът атакува отдясно. Нова колона бе преодоляла отбраната и тичаше да им пресече пътя, за да избие мъжете и да плени жените. Джо Милър и Сирано ги пресрещнаха и нападателите побягнаха, като се плъзгаха и падаха по мокрите купчини на окосената трева.
Сам преброи оцелелите. Беше потресен — бяха останали едва петнайсетина. Къде се изгубиха другите? Би се заклел, че когато даде заповедта да си пробият място за отстъпление, с него тръгнаха поне сто души.
Ливи все още вървеше плътно зад Сирано. Вече нямаше полза от пистолетите и тя пазеше гърба му, като му помагаше с удари на копие, щом й се удадеше такава възможност.
Американецът беше мокър и премръзнал. И смазан, както навярно Наполеон се е чувствал при отстъплението си от Русия. Бе изгубил всичко, съвсем всичко! Своя горд малък народ, своите рудници за никел и желязо, своите неуязвими амфибии с парните оръдия, двата самолета и приказния речен кораб! Технологичните победи и чудеса, Магна Харта с най-демократичната конституция, която някоя страна бе познавала, и целта на най-великото пътешествие досега! Всичко!
Но как? Поради предателство, най-долно предателство!
Поне крал Джон не участваше в измяната. Дворецът му бе напълно унищожен, най-вероятно заедно със самия него. Великият предател беше предаден.
Сам престана да тъжи. Все още се усещаше вцепенен от ужаса на битката, за да си мисли твърде много за друго, освен за оцеляването. Когато стигнаха основата на планината, той ги поведе на север и те се озоваха срещу язовирната стена. Пред тях се простираше езеро, дълго четвърт и широко половин миля. Тръгнаха покрай него и след малко вече вървяха по дебела бетонна стена. Най-после стъпиха върху самия бент.