Поради гъсто натъпканите грамадни звезди и разпрострелите се газови облаци небето светеше ярко. В полутъмата можеха бързо да се придвижват. След половин миля завиха под прав ъгъл спрямо канала и се насочиха към сринатия дворец на Джон. Приклекнаха в сянката под разперените клони на желязно дърво и огледаха равнината долу. В колибите наоколо имаше мъже и жени. Мъжете бяха победителите, а дамите — жертвите. Сам се разтрепери от писъците и виковете за помощ, но се насили да ги изхвърли от съзнанието си. Ако нахлуеха в някоя колиба, в опит да спасят една-единствена жена, щяха да провалят своите шансове да сторят нещо добро за Пароландо. И несъмнено това би довело до залавянето или смъртта им.
Обаче знаеше, че щом чуе гласа на Гуенафра, ще се притече на нейния зов. Или не?
Откритите пещи и топилни продължаваха да пламтят в трудов ритъм. Очевидно Хакинг бе накарал робите да се хванат за работа. Около сградите стояха множество стражи, но се наливаха с разни питиета и етилов спирт.
Докъдето стигаше погледът му, равнината беше добре осветена от огромни огньове, край които тълпи хора пиеха и се смееха. Понякога отнасяха в сенките пищяща и бореща се жена, а понякога не я отнасяха.
Сам и Лотар се спуснаха по хълма, сякаш мястото им принадлежеше, ала не се доближаваха до зданията или кладите.
Никой не им се изпречи на пътя, въпреки че от време на време се разминаваха с патрули. Повечето от враговете явно празнуваха победата с произведения тук спирт или с каквито напитки бяха успели да опънат от запасите на своите пленници. Изключение правеха арабите уахабити, чиято религия им забраняваше да употребяват алкохол. Имаше и някои черни, дето не стояха на пост, но също се въздържаха. Бяха от последователите на Хакинг, който не пиеше.
Независимо от разпуснатостта в момента, през деня бяха поддържали дисциплина. Труповете бяха отнесени, а в равнината до първите хълмове личеше голямо заграждение от пръти, взети от други здания. Сам не можеше да надзърне вътре, ала заради стражевите кули наоколо предположи, че там седят затворници.
Двамата се шляеха навсякъде, понякога се препъваха, за да изглеждат пияни. Минаха на двадесет фута от трима ниски черни мъже, които говореха на странен език. Клемънс не го разпозна, но му прозвуча като африкански. Дали не бяха от дахомейците, живели през осемнадесети век?
Те дръзко напреднаха между фабрика за азотна киселина и сграда, в която се преработваха човешки екскременти, после излязоха в равнината. И веднага се заковаха на място. На двайсетина ярда пред тях се намираше Файърбрас. Беше напъхан в толкова тясна бамбукова клетка, че не можеше да седне. Ръцете му бяха вързани на гърба. От голяма рамка с формата на буква X надолу с главата висеше Гьоринг.
Сам се озърна. Пред вратата на фабриката за преработване на изпражнения няколко мъже бъбреха и пиеха. Той реши да не отива по-наблизо и да не прави опити за разговор с Файърбрас. Жадуваше да узнае защо са го тикнали в клетка, но не смееше да го попита. Наложително беше да научи колкото може повече и сетне да се прибере в скривалището на язовирната стена. Засега положението му се струваше безнадеждно. Най-добре бе да се измъкнат по време на дъждовете и да напуснат страната. Клемънс би могъл да взриви бента и да удави всичко, включително и войските на Соул Сити, обаче не искаше да загуби кораба. Докато имаше какъвто и да е шанс да си го върне, язовирът щеше да остане непокътнат.
Минаха край клетката на Файърбрас, като се надяваха да не ги познае и повика. Но той стоеше прегърбен, подпрял глава на бамбуковите пръти. Гьоринг изстена, а те продължиха и скоро завиха зад ъгъла на сградата. Бавното им, привидно пиянско размотаване ги отведе в близост до голяма постройка, притежавана по-рано от Фред Ролф, поддръжник на крал Джон в Съвета. Многобройните въоръжени мъже на стража около нея убедиха Сам, че Хакинг е вътре.
Беше едноетажна къща от чамови трупи и бамбук. Пердетата й не бяха спуснати и вътре се виждаха хора. Изведнъж Лотар силно стисна ръката на американеца:
— Ето я! Гуенафра!
Светлината от факлите блестеше по нейната медена прическа и много бяла кожа. Стоеше до прозореца и говореше с някого. След минута се дръпна, буйната коса и черното лице на Илуд Хакинг пресякоха осветения правоъгълник. Стомахът на Сам се сгърчи. Хакинг бе избрал нея за през нощта.
Гуенафра не му се видя уплашена. Изглеждаше невъзмутима, но макар повърхностна и без задръжки през повечето време, при нужда тя умееше да прояви самообладание.