Облаците се разнесоха. Земята стана ярко сребриста под величествените звезди, големи като ябълки, многобройни като череши по плодородна овошка, блестящи подобно скъпоценни камъни на електрическо осветление. Застудя и те се разтрепериха под желязното дърво. Над Реката плъзна рехава мъгла, която след петнайсетина минути толкова се сгъсти, че не можеха да различават водата, грааловите камъни и високите стени край брега. Половин час по-късно Иеясу нанесе своя удар. Всякакви кораби и лодки, натоварени до пръсване с мъже и оръжия, пристигнаха от отсрещния бряг, където някога властваха индианските племена сак и фокс; от северната част на някогашните земи на улмаките и от територията, в която преди мирно живееха хотентотите и бушмените. А основната армия навлезе от трите страни, чийто господар сега бе Иеясу.
Той нападна на десет места по крайбрежните стени. Мините ги взривяваха и хората му нахлуваха през проломите. Броят на изстреляните ракети през първите десет минути беше застрашителен. Японецът сигурно отдавна ги бе събирал. Трите амфибии на бранителите тромаво се придвижваха напред, техните парни картечни оръдия пухтяха и бълваха пластмасовите куршуми като градински маркучи. Причиниха тежки загуби, но Иеясу поднесе и друга изненада. Това бяха ракети с дървени бойни глави, съдържащи желиран алкохол (приготвен от сапун и дървесен спирт), които падаха навсякъде около трите бронирани машини, и всяка бе улучена от поне две преки попадения. Грубо направеният напалм забушува в пламъци по колите и макар че не проникна във вътрешността им, изгори белите дробове на намиращите се в тях хора.
Сам беше разтърсен от тази гледка, ала не чак толкоз, че да не каже на Лотар да му напомни за това, когато всичко свърши.
— Трябва да ги правим по-херметични и да им монтираме затворена въздушна система, каквато ни описа Файърбрас — добави американецът.
Джонстън се появи неочаквано, сякаш нощта бе отворила вратата си, а зад него вървеше самият Файърбрас. Изглеждаше изтощен и като че страдаше от болки, но все пак успя да се ухили на Клемънс. Обаче трепереше.
— Казали на Хакинг, че съм го предал — обясни той. — И синьоро повярвал на своя осведомител, който между другото бил нашият достопочтен и винаги надежден крал Джон. Съобщил му, че съм ти разкрил всичко, за да стана шеф на твоите въздушни сили. Хакинг не могъл да си представи, че съм се надлъгвал с тебе просто, за да те подхлъзна. Не бива да го виня много за това. Трябваше да му сигнализирам чрез нашите шпиони с какво се занимавах. Не ме изненадва, че не успях да го разубедя за двойната си игра.
— А ти така ли играеше? — попита Сам.
Файърбрас се усмихна широко.
— Не, макар че доста се блазнех от подобна мисъл. Хм, защо да го предавам, след като Хакинг ми обеща да стана главен пилот, когато завземе кораба? Истината е, че синьоро желаеше да повярва на Джон. Илуд не ме харесва, понеже не отговарям на представата му за брат по душа. И според него съм живял прекалено леко. Беше му неприятно, че никога не съм помирисвал гето и съм имал всички преимущества, които са му липсвали.
— Пак можеш да поемеш работата на главен инженер — каза Клемънс. — Ще ти призная, че съм облекчен, защото не се налага да ти предлагам ръководството на въздушните сили. Но и така ще летиш, стига да поискаш.
— Откакто умрях, не съм получавал по-добро предложение — рече Файърбрас. — Ще го приема.
Той се доближи до писателя и прошепна:
— Все едно, щеше да ме вземеш със себе си на какъвто и да е пост. Аз съм един от Дванадесетте!
27
В главата на Сам сякаш проникна студена игла:
— Етичният? Непознатият?
— Правилно. Той ми каза, че си го нарекъл Тайнствения непознат.
— Значи наистина си предал Илуд Хакинг?
— Току-що произнесената от мен малка реч беше за общо ползване — кимна Файърбрас. — Да, аз предадох Хакинг, щом настояваш да употребим тази дума. Но се смятам за агент на по-висша власт. Нямам намерение да си блъскам главата за изцяло черни или изцяло бели държави по Реката, когато имам възможност да разкрия как и защо ние, човеците, сме били оставени тук. Искам отговори на всичките си въпроси, както е казал някога Карамазов. Цялата чернобяла неразбория изглежда нищожна на тая планета, колкото и да е била значима на Земята. Хакинг трябва да е усетил какво мисля, въпреки че се опитвах да го прикривам.
Сам дълго не можа да се възстанови от шока. А през това време битката бушуваше из равнината и се обръщаше зле за хората на Соул Сити. Макар че един техен воин струваше по три жертви на нашествениците, бившите завоеватели бяха изтласкани назад за половин час. Клемънс реши, че е настъпил моментът да действат, и те се затичаха в тръс към заграждението, където се намираха затворниците от Пароландо. Лотар изстреля две ракети по портата и преди да се разнесе димът, петнадесетте нахлуха през разбитите крила. Сирано и Джонстън Дробчето почти сами свършиха работата по избиването на стражите. Французинът изглеждаше като демон с рапира, подобна на мълния, а Джонстън повали четирима с хвърлени томахавки и други трима — с ножове. Желязната му пета натроши два крака и един гръден кош. Насочиха затворниците към оръжейната, където още имаше запаси от лъкове, стрели и саби.