Сам изпрати няколко мъже на север и на юг, за да минат през стените и да направят опит да се свържат с избягалите там жители на Пароландо. После поведе отряда обратно към хълмовете. Щяха да разположат лагера си до язовирната стена, докато разберат накъде клони битката. Писателят нямаше и най-смътна идея какво би трябвало да предприемат. Каза на Сирано, че се налага да свири по слух, като потисна напиращата реплика за музикалната му глухота.
Впоследствие Клемънс благодари на Бога, че не се настаниха върху самия бент. Вместо това той седна на някакво хълмче вляво над стената и се взря надолу. Имаше добър изглед към склоновете и равнината, където все още избухваха ракети, но не толкова многобройни като в началото. Звездната светлина блещукаше по водата на голямото езеро зад бетонния вал и сякаш в целия свят бе настъпил покой.
Изведнъж Джонстън скочи и кресна:
— Я вижте там! Ей там, бе! Отгоре на бента!
Три тъмни фигурки изплуваха и се покатериха върху стената. Сам заръча на хората си да се дръпнат зад дебелия ствол на желязното дърво. Джо Милър и Джонстън заловиха враговете, когато те хукнаха стремглаво към брега. Единият от тях се опита да намушка Джо, който го стисна за шията и кръвта шурна от разкъсаните вени и артерии. Другите бяха повалени. Щом дойдоха на себе си, вече нямаше нужда да казват на Сам какво са направили. Досети се, че е станало по заповед на крал Джон.
Земята се разтърси под краката им, листата на желязното дърво затрополяха като чинии в мивка. Бялата стена на язовира литна навън в гигантски облак дим и с грохот, който разпъна тъпанчетата на ушите им. Великанските отломъци от бетон хвърчаха през пушека подобно птици над заводски комин. Въртяха се безспирно и се врязваха в почвата преди прииждащата стихия. Езерото вече не беше мирното и безмълвно блещукащо обещание за един чудесен свят. То сякаш се хвърли напред. Ревът, който бясно заля каньона, прокопан от хората на Сам с цената на толкова пот и време, отново ги оглуши.
Стотици хиляди тонове вода се мятаха сред пръстените стени и откъсваха солидни парчета от тях. Внезапното отдръпване на нивото повлече големи земни маси от бреговете на езерото, така че наблюдателите припряно се покатериха по-нагоре. Високото хиляда фута желязно Дърво се наклони, изведнъж загубило част от основата си. Сякаш падаше много дълго, експлозиите на разкъсващите се грамадни корени, свистенето на въздуха в листата и увитите по клоните лиани ужасяваха човешките същества. Мислеха, че са достатъчно отдалечени, но макар и колосалният ствол да рухваше в обратната посока, се оказаха застрашени от изригващите му коренища.
Дървото се блъсна с трясък в отсрещната страна, изтръгна надвисналата пръст и продължи надолу в изпразващия се язовир. Напълно се отдели от брега и се плъзна с короната напред по водата, която се въртеше буйно, пое го като клечка за зъби и го отнесе половин миля по каньона, преди то да се заклещи в склоновете му.
Когато налетя в равнината, стихията се издигаше най-малко на стотина фута. Челото й сигурно носеше плетеница от полуизраснали дървета, бамбук, колиби, хора и отломки. Светкавично измина миля и половина, разля се насред полето и потече досущ като по канали край циклопските стени, изградени по волята на Сам за защита на фабриките и доковете, ала оказали се безполезни при двете нападения.
Всичко се поемаше и отнасяше в Реката. Зидовете се сгърчваха, сякаш бяха построени от бисквити. Гигантският кораб се надигна като играчка, запокитена в океанския прибой. Отплава наклонен, после изчезна в мрак и вълнение. Сам се хвърли на земята и вкопчи пръсти в почвата. Приказният уникат беше погубен! Всичко бе погубено — фабрики, рудници, амфибии, самолети, ковачници, оръжейни. Мечтата му бе съсипана, голямата сияйна скъпоценност на неговата мечта се пръсна.
Тревата се завираше студена и мокра в лицето му. Пръстите му сякаш потънаха в плътта на земята, за да не се освободят никога. Обаче великанската длан на Джо го вдигна и го сложи да седне като кукла. Чудовищното космато тяло на титантропа се притисна в Клемънс, за да го стопли. И грозното лице с надвисналите очни дъги и нелепо дългия нос застана срещу него.