— Вшичко жамина! Ишуше! Каква гледка! Нищо не оштана, Шам!
Равнината беше погребана под завихрени и мятащи се вълни, но след четвърт час водите се оттекоха. Край Пароландо Реката придоби нормалния си вид, ама надолу по течението сигурно бе набъбнала.
Внушителните сгради и корабът заедно със скелето изчезнаха. Също и отдалечените на една миля масивни стени. Тук-там имаше езерца, където преди се намираха рудниците и подземията на фабриките. Неимоверната тежест на потопа бе засмукала част от равнината при разкопките. Но тревата се коренеше толкова надълбоко, беше толкова жилава и плътно преплетена, че дори остъргването й от стотиците хиляди тонове вода не бе в състояние да я изскубне от почвата. А каменните и пръстените стени по брега бяха пометени подобно купчинки пясък.
Небето избледня, звездният мрак вече клонеше към сиво. Нямаше я огромната флота на нашествениците, запратена някъде далече по Реката или потопена и натрошена. Само парчета или разполовени корпуси се j носеха с дъното нагоре. Двете армии в равнината и матросите бяха мъртви, смазани от водната тежест, удавени, стрити или изстискани като паста за зъби.
Но Пароландо се простираше на десет мили по Реката, докато езерото в последна сметка се разбушува върху ивица, широка едва две мили. Основните поразии бяха причинени в средата на държавата, където всичко беше отнесено в коридор от половин миля. По краищата му хората се издавиха, а зданията бяха срутени или само наводнени за кратко.
С утрото дойдоха хиляда мъже, преминали през стените на север откъм Земята на Чернски.
Предвождаше ги крал Джон.
Сам събра съмишлениците си в боен строй с Джо Милър в центъра, обаче Джон закуцука напред и вдигна ръка в знак на мирните си намерения. Сам беше принуден да преговаря. Дори след като монархът обясни какво бе направил, той очакваше да бъде убит. Но по-късно осъзна, че Безземни имаше нужда от него, Файърбрас и компания, ако искаше корабът наново да бъде построен. А и сигурно изпитваше извратено удоволствие да остави американеца жив, за да се чуди в коя ли нощ ще усети кинжала.
Както се оказа, не всичко трябваше да започне от нулата. Намериха кораба почти непокътнат, заседнал на хълм оттатък Реката. Отдръпващата се вода го бе положила меко, като котешка лапа. Не беше лесна задача да върнат обратно грамадния корпус, но това им отне значително по-малко време, отколкото да изработят друг.
Джон неведнъж му обясняваше кроежите си, ала хитроумието и двойно кръстосаната двойна игра бяха толкова сложни, че Сам така и не си представи цялата картина. Кралят сключил споразумение да предаде Сам, като му било съвсем ясно, че Хакинг също ще го предаде. Джон щял да се разочарова, ако черният Илуд не бе се опитал да го намушка в гърба. Би загубил всичката си вяра в човешката природа.
Безземни се договорил с Иеясу, че ще му помогне да нахлуе след нападението на войските от Соул Сити. Японецът харесал идеята Хакинг да бъде отслабен при превземането на Пароландо. В последния момент Джон сключил сделка и с Публий Крас, Тай Фънг и Чернски — те трябвало да му съдействат в прочистването на страната от силите на Иеясу, които щели да бъдат разбити от водата на взривения язовир.
Кралят изпратил трима мъже да разрушат бента, когато най-много нападатели и бранители се събрали между допълнителните стени, послужили като насочващ канал. А още преди това да се случи, той избягал с лодката си, прикрит в мъглата.
— Значи не си бил в двореца, когато започнаха да го обстрелват с оръдието? — попита Сам.
— Не — отвърна Джон с усмивката си на котарак. — Бях на няколко мили северно оттук, на път да се срещна с Иеясу. Самюъл, ти никога не си имал особено добро мнение за мен, но сега би трябвало да коленичиш и от благодарност да ми целунеш ръка. Без мен щеше да загубиш безкрайно много.
— Ако ми беше казал, че Хакинг се готви да нападне, можех наистина да запазя всичко — отговори Сам. — Щяхме да устроим клопка на черньото.
Слънцето се показа и огря червеникавата коса на Джон и странните му бледосини очи.
— Е, да, ама Иеясу пак щеше да си остане ужасен проблем. Сега го няма и едва ли нещо ще ни спре да властваме над всички земи, които са ни нужни, с боксита и платината на Соул Сити и иридия и волфрама на Селинуйо. Предполагам, че не възразяваш срещу покоряването на споменатите две държави?
Времето след тези събития беше богато на успехи. Плениха Илуд Хакинг, а Гуенафра оцеля. През битката и двамата били сред силите, изтикани към хълмовете на запад. Синьоро се готвил да поведе атака надолу към полето, когато краят на водната маса залял отряда му. Младата жена за малко не се удавила, но избягала. Потопът запратил Хакинг в ствола на дърво. Счупил си краката и едната ръка, имал и вътрешни кръвоизливи.