— Какво означава това, Сам? — питаха го мнозина.
— Точно каквото гласи, за разлика от повечето писани или изречени думи — казваше Сам. — Никой не може да наеме кораба. Той е свободен и екипажът му е съставен от хора със свободни души. Никому не принадлежат.
— А защо неговият катер се нарича „Не лепете реклами“?
— Хрумна ми насън — отговаряше американецът. — Някой се опитваше да сложи, афиш на катера и аз му обясних, че това не е търговски съд. „Ти за какъв ме смяташ, за рекламен агент на П. Т. Барнъм ли?“ — казах му.
Имаше и друго в съня, той го сподели само с Джо.
— Но човекът, който лепеше онези крещящи плакати, известяващи за спускането на вода на най-хубавия речен кораб и за най-великото речно шоу, бях аз! Бях и двамата в съня си!
— Шам, туй не го шхващам — измърмори Джо.
Клемънс се отказа да му обяснява.
28
Двадесет и шестата годишнина от Деня на възкресението беше и денят, в който корабът „Не се наема“ за първи път завъртя гребните си колела. Това стана около час след закуската. Прибраха кабелите и капака, свързани с грааловия камък, после ги пъхнаха през отвор в предната част на десния борд. Взеха всички граали на една миля северно оттук и ги откараха веднага с бронирания парен катер-амфибия „Не лепете реклами“. Приказният кораб, блестящо бял с червени, черни и зелени украшения, излезе от канала и пое по Реката иззад грамадния вълнолом. Той препречваше пътя на течението, за да предотврати завъртането на корпуса на юг и евентуалното му блъсване в пръстения ръб.
Сирените ревяха, железните камбани звъняха, пътниците, облегнати на перилата, весело викаха. Хората по бреговете крещяха, водата кипеше под колосалните гребни колела и „Не се наема“ навлезе с величествена грация в Реката.
Цялата дължина на този вълшебен уникат беше четиристотин и четиридесет фута и шест инча. Широчината при предпазните капаци на колелата достигаше деветдесет и три фута. Газенето с пълен товар бе средно към дванадесет фута. Гигантските електромотори, задвижващи колесните оси, даваха мощност от десет хиляди конски сили. От тях отиваше достатъчно и за другите електрически системи на кораба, каквито имаше в изобилие. На теория максималната скорост в неподвижна вода стигаше до четиридесет и пет мили в час. Срещу течението, което се колебаеше около петнадесет мили в час, оставаха тридесет, а по него щяха да бъдат шестдесет.
„Не се наема“ притежаваше четири палуби — така наречената котелна, главната, покритата и палубата за кацане. Рубката стърчеше отпред на покритата палуба, а пък дългият „тексас“, побрал каютите на капитана и главните офицери, се намираше зад нея. Самата рубка бе двуетажна. Изнесоха я пред двата тънки комина, издигащи се на тридесет фута. Файърбрас се опита да възрази срещу тях, защото димът от големите котли (само за загряване на вода и подаване на пара в картечните оръдия) би могъл да излиза отстрани. Но Сам изсумтя и каза:
— Че какво ме интересува въздушното съпротивление? Искам хубост! И ще я имаме! Кой е чувал за речен кораб без високи, изящни, внушителни комини! Братко, ти душа нямаш ли?
Разполагаха с шестдесет и пет каюти, всички по дванадесет на дванадесет фута, обзаведени със сгъваеми койки, маси и столове. Във всяка каюта осигуриха тоалетна и умивалник с гореща и студена вода, а за всеки шест — баня.
Проектантите бяха предвидили три разкошни салона — един в „тексаса“, един на покритата палуба и един на главната. Там имаше билярди, ъгълчета за мятане на стрелички, гимнастически уреди, маси за карти, прожекционен екран и сцена за театрални или музикални изпълнения. В салона на главната палуба сложиха подиум за оркестъра.
Горният етаж на рубката бе луксозно мебелиран с резбовани дъбови гарнитури, тапицирани с червена, бяла и черна кожа на речен дракон. Лоцманът седеше в голямо и удобно въртящо се кресло пред контролния пулт — на него бяха монтирани редица малки телевизионни екрани на корабната система, които даваха информация от центъра за управление. Специален микрофон му позволяваше да разговаря с всекиго на кораба. Ръководеше движението с два лоста на преносимо табло, по един за всяко гребно колело. За през нощта имаше пред себе си радарен екран; друг екран му показваше дълбочината, измервана от сонар. На пулта лъщеше и превключвател за автоматично управление, но по правило в рубката винаги трябваше да седи лоцман.
Сам носеше сандали от избелена рибешка кожа, бяла препаска, бяло наметало и бяла капитанска фуражка с пластмасова козирка. На колана, също от избелена кожа, висяха кобур с внушителен четиризаряден „Марк И“ 69-и калибър и калъф с десетинчов нож.