Крачеше напред-назад, от устата му стърчеше зелена пура, а когато не я държаха, ръцете му се изпъваха отстрани. Наблюдаваше лоцмана Робърт Стайлс, поел за първи път управлението. Той беше опитен моряк — хубав младеж, който, макар и да не бе лъжец, обичаше да раздува фактите. Появи се преди около две години и Сам се зарадва много. Беше един от редките случаи да заплаче по някакъв повод. Познаваше Роб Стайлс от времето, когато и двамата бяха лоцмани по Мисисипи.
Стайлс бе нервен, както се случва всекиму при първия път. Някога това сполетя даже прочутия със стоманените си нерви капитан Айзея Селърс. В управлението на кораба нямаше нищо особено. След усвояването на движенията на двата лоста с него би се справил дори едноок учител от неделно училище, поразен от махмурлук; щеше да успее и шестгодишното му дете. Буташ напред за по-висока скорост, поставяш в средно положение за спиране на колелата, дърпаш към себе си при заден ход. Завиваш наляво, като леко отклоняваш назад левия лост и тласкаш напред десния. За десен завой — обратното.
Но за постигане на подходяща координация в движенията бе нужна и малко практика.
За щастие воденето на кораб по тази Река не изискваше да се напряга паметта. Нямаше острови и пясъчни наноси, едва ли щяха да срещнат много плаващи дънери. Щом се доближаха прекалено до плитки води, сонарът включваше алармен звънец. Ако през нощта пред тях се изпречеше лодка или друго препятствие, радарът или сонарът щеше да извести за това с мигане на червена светлина.
Сам наблюдаваше Стайлс от половин час, а бреговете оставаха назад. Хилядите хора по тях махаха и викаха радостно. Или ругаеха, защото лотарията ги бе изключила от екипажа. Ала американецът не можеше да чуе ругатните.
Сетне Сам пое управлението и след още половин час попита Джон дали иска и той да пробва. Джон беше облечен изцяло в черно, сякаш твърдо решен да върши обратното на Клемънс. Но взе лостовете и се справи доста добре за един бивш крал, който и пръста си не е мръднал да поработи, а винаги е оставял на своите подвластни да се занимават с управлението.
Продължиха срещу течението край кралството на мъртвия Иеясу, после Сам заповяда да завият за връщане. Роб Стайлс бе схванал тънкостите и завъртя кораба „на петаче“, както се изрази, за да покажел маневреността му. Докато лявото колело се въртеше назад, дясното загребваше с пълни обороти и корабът зави, сякаш вързан за пилон. След това тръгнаха по течението. В една посока с него и вятъра и с включен на максимум ход „Не се наема“ се втурна напред с шестдесет мили в час. Но не за дълго. Сам накара Стайлс да доближи брега, където сонарът показа един фут разстояние между левия борд и дъното. Даже през плясъка на колелата, плискането на водата, сирените и камбаните пак чуваха тълпите. Лицата профучаваха край тях като насън.
Клемънс разтвори предните илюминатори на рубката, та да почувстват вятъра и усилят впечатлението си за скоростта.
„Не се наема“ продължи да се носи с пълна мощност надолу до Селинуйо, после отново обърнаха. Сам почти си пожела да имаше друг кораб, с който да се състезава, ала и без това се чувстваше като попаднал в рая, на единствения метален, задвижван с електричество речен красавец. Е, човек не може да получи всичко, дори и след земния си живот.
По време на връщането спуснаха огромния люк на кърмата и катерът се плъзна през отвора му в Реката. Той се стрелкаше напред-назад с максимална скорост, задминавайки кораба-майка. Парните картечници прорязаха черти по водата, а тридесетте оръдия на „Не се наема“ отговориха в противоположна на катера посока.
Големият триместен моноплан-амфибия също беше изкаран през кърмовия люк, разгънаха и закрепиха крилата на местата им, след това той стартира. Пилотираше го Файърбрас, а пътничките му бяха неговата приятелка и Гуенафра.
След миг парна катапулта, разположена върху „тексаса“, изстреля малкия едноместен изтребител-разузнавач с открита кабина. Лотар фон Рихтхофен издигна самолета, горящият дървесен спирт двигател бръмчеше и скоро машината се скри от погледите им. Немецът се върна, пак я издигна и демонстрира първата въздушна акробатика, която Речният свят видя — поне Сам така мислеше.
Лотар приключи с пикиране, в края на което пусна четири ракети във водата, после откри огън със сдвоеното картечно оръдие. Беше 80-и калибър и стреляше с алуминиеви куршуми в алуминиеви гилзи. На кораба бяха складирани сто хиляди такива патрони. Когато ги свършеха, нямаше как да попълнят запасите.
Пилотът се приземи върху „тексаса“ и спирачните въжета уловиха монтираната на самолета задна кука. И все пак бясно въртящата се перка замръзна само на десет фута от комините. Лотар отново излетя и отново кацна. После Файърбрас се върна с амфибията, по-късно и той извърши полет с колесния моноплан.