— Ти си такъв един странен — каза селекционерът. — Как се казваш?
— Коля.
— А аз Джавад. Какво специализираш?
— Какво?
— Какъв ще станеш де?
Коля не успя да отговори. Той вече беше разбрал, че всякакви старци са къде по-опасни от един брат ученик.
За щастие Джавад веднага забрави въпроса си. Те излязоха на поляна, в средата на която имаше голям басейн. Зад него — поляна, цялата с цветя и малки храстчета. Сред цветята се виждаха ярките дрехи на хората.
— Ей! — викна Джавад. — Лена, излизай, има работа.
В центъра на басейна водата закипя и сред пръските се появи момиченце. Не изплува, а като че ли се изправи до кръста. Изведнъж Коля разбра, че момиченцето язди огромна риба. Рибата бързо заплува в кръг, показвайки над водата гладък блестящ гръб. А когато стигна края на басейна, където стояха Коля и Джавад, се оказа, че това не е риба, а делфин. Той застана неподвижно в края на водата, като гледаше с весело малко оченце, и Коля му подаде банан.
— Не се прави на луд — хвана му ръката Джавад. — Ти ли след това ще го лекуваш от диария? Нима делфините ядат банани?
— В Конотоп делфините се хранят само с банани — оправда се Коля.
Момиченцето, което скочи от делфина, беше по-малко от Коля, то нямаше повече от десет години.
— Здравейте — каза то. — Джавад, ти ли ме викаше?
— Слушай, Лена — рече Джавад, — това момче се казва Коля. Сигурно е избягал от маскарада. И ми се струва, че е гладен. Имаш ли нещо вкусно?
— Аз не съм гладен — отрече Коля.
Делфинът стоеше неподвижно в края на басейна и си подаваше чипоносата муцуна. Като че ли подслушваше.
— В лабораторията на масата има мангопъпеши — отговори Лена. — Алиса вчера ги откъсна. Да си оближеш пръстите. Не си ли виждал Алиса?
— Не. Тя искаше ли да дойде?
— Обеща да донесе миелефона. Ние с Гришка и Машка работим.
Лена махна към басейна и Коля видя, че до делфина доплува втори и застана и той да слуша за какво говорят. Ясно — това бяха Гришка и Машка.
— А откъде вземате морска вода? — попита Коля, за да се намира на работа.
— Синтетична е — отговори Лена. — Нима в Конотоп не е така?
— В Конотоп делфините са сладководни — каза Коля.
— Ти не го слушай — каза Джавад. — Да вървим. И аз с удоволствие ще опитам мангопъпеша. Изключителен хибрид!
Оттатък басейна имаше бяла къщичка, пак такава аеродинамична и почти безформена като Института на времето. Когато се доближиха, Коля видя, че цялата стена е на малки пори, като че ли от пяна. Баща му е строител, затова той винаги се интересува от строителни материали и ги познава. Миналата година искаше да стане строител, но тази година се отказа, заинтересува го космосът.
— Пенобетон ли е? — попита Коля Джавад.
— Какъв пенобетон? — учуди се Джавад. — Просто съм изумен от твоята изостаналост! Ако не спазвах твърдия принцип да не задавам излишни въпроси на хора, които не искат да отговарят на тях, бих те попитал за някои неща.
— Недей — рече Коля. — Да се въздържим, както казват у нас в Конотоп.
Те влязоха вътре и се озоваха в просторна стая, покрай стените на която бяха наредени маси с прибори, а в средата — кръгла маса, на която във фруктиера имаше три плода. Те бяха колкото малък пъпеш, но с неправилна форма и оранжеви.
Добре — каза Джавад, — ще закусим с мангопъпеш. Ако искаш, можеш да ми задаваш въпроси. Нямам какво да крия.
Джавад намери нож и разряза мангопъпеша. Вътре имаше голяма костилка, която свободно падна във фруктиерата.
— На обикновеното манго — обясни Джавад — костилката трудно се отделя от плода.
— Знам — каза Коля. — Опитвали сме. Целият се измазваш със сок, докато се справиш с костилката.
Джавад наряза мангопъпеша на резенчета и започнаха да ядат. Беше чудесен — сладък, сочен и мек. Какво имаше от вкуса на пъпеша и какво от мангото, Коля не усещаше. Той изпитваше удоволствие.
— Чия е тази лаборатория? — попита той.
— Училищна е. На кого другиго може да бъде?
— А делфините също ли са на училището?
— Да. И маймуните, и питонът Архимед.
— А къде е питонът?
— Там, спи на липата. Ще ти го покажа после.
— Дълъг ли е? — попита Коля.
— Среден. Около пет метра. А в групата на геофизиците има голям. Почти девет метра. Съвсем див. Хранят го с хормони. Искаш ли след това да флипнем да го видим?
— Не — възрази Коля, — нямам време да флипам с тебе. А ти защо се занимаваш с банани? Нямаш ли какво друго да правиш?
— Бананите са храната на бъдещето — отговори Джавад. — Само че трябва да се обогатят. Аз не вярвам в победата на изкуствените белтъчини. А ти?
— Не съм мислил по този въпрос — каза Коля.