— А не ти ли е горещо с твоята хламида?
— Като ми стане горещо, ще се съблека.
— Къде отиваш сега?
— На космодрума.
— Защо?
— Ще видя. Може да отида до Луната.
— На Луната сега не можеш да отидеш. Няма билети, защото има фестивал. Аз пробвах.
— Съжалявам — каза Коля. — Е, тогава ще се опитам да отида до Марс.
— Нас, младежите, рядко ни взимат там. Само на екскурзия.
— Все едно, ще отида до космодрума.
— Не си ли виждал космодруми?
— В Конотоп няма.
— Съмнявам се, че казваш истината. Добре, иди. Качи се на тройката пред паметника на Гогол. Аз ще те изпратя малко.
Минаха покрай лехите с цветя, където младежи, повечето от тях хлапаци, се занимаваха с плевене и с други градински работи.
— Искаш ли да погледаш? Сигурно в Конотоп нямате такова нещо — каза Джавад, като го водеше към младежа, който беше приклекнал около малка леха. — Миналата година го донесоха от Алдебаран. Аклиматизираме го. Покажи му, Аркаша.
Аркаша каза:
— С удоволствие.
Извади от прозрачен чувал две семенца, по-дребни от грахови зърна, направи в земята ямка, сложи ги, след това придърпа към себе си края на маркуча и хубаво ги поля.
— И кога да се върна? — попита Коля. — През юни?
— Чакай. Колко си див! — възмути се Джавад. — Гледай.
И изведнъж Коля със собствените си очи видя как от земята бавно изникват две зелени стръкчета. Аркаша отново ги поля и те започнаха да растат още по-бързо. След минута бяха високи по двадесет сантиметра и започнаха да се разклоняват.
— Тичай за тор! — извика Аркаша. — Имам в лабораторията, на масата.
Джавад с все сила се затича към лабораторията. Заприиждаха други ботаници и естественици. Коля видя, че сред листака на големия клен в края на поляната се показва главата на грамаден питон, който любопитно наблюдава тълпата. Но никой не му обръщаше внимание и Коля също си даде вид, че е свикнал до него да висят питони. Едно момиченце, което приличаше на първокласничка, дойде със странен звяр на рамото. Нещо като папагал, но с две глави. С едната си глава птицата гледаше зелените филизи, а с другата — питона.
Когато Джавад се върна с пакет тор, филизите бяха достигнали вече метър височина и на клончетата им имаше пъпки. Джавад сипа тор и кранчетата на коренчетата се показаха навън и започнаха хищно-хищно да загребват тор към себе си. Коля чак се отдръпна встрани. За всеки случай.
На клончетата се появиха жълти цветчета и когато филизите стигнаха три метра, цветчетата окапаха и от плодниците започнаха да се развиват плодове. Коля не можеше да се откъсне от това зрелище. Изминаха още две-три минути и плодовете, които отначало приличаха на зелени кръгчета, пораснаха и пожълтяха. Те му напомняха нещо, но той не можеше да се сети какво.
Изведнъж един от плодовете се откъсна от клончето и падна на земята. Птицата с двете глави скочи от рамото на момиченцето и подхвана плода с двата си клюна, но не можеше да го повдигне от земята, защото главите си пречеха една на друга.
Всички се разсмяха, а момиченцето, сякаш за да се оправдае, каза на Коля:
— Не се смейте. Той е изработен отскоро и още не е свикнал.
Останалите плодове един след друг падаха на тревата.
Джавад вдигна три по-големи и ги подаде на Коля:
— Вземи, на път за Луната ще ти потрябват.
— Ядат ли се?
— Опитай.
Коля отхапа от плода и се оказа, че това е най-обикновен геврек, студен, без мак, но много пресен.
— Ама че работа! — възхити се той. — На Алдебаран по всички дървета ли растат гевреци?
— Брей, че го каза! — удиви се Аркаша, който събра останалите гевреци в кошница. — От алдебаранските растения използувах само бързината на растежа. До другото достигнах посредством пшеницата и хлебното дърво.
Когато Коля и Джавад се отдалечиха на такова разстояние, че другите да не ги чуват, Джавад каза:
— Това е бъдещ, гений на генетиката. Има си мечта. Хубаво е, когато човек има мечта.
— Каква мечта?
— Да отглежда растения-закуски за космическия флот. Да са комплектувани с варена кокошка, ориз и черен хайвер. Бива си я задачата, нали?
— Не е лошо — отговори Коля, като дъвчеше геврека. — Може ли да го помоля за една семчица?
— За тебе не мога да го моля — каза Джавад. — Не че лошо се отнасям към тебе, а защото си потаен. И за Конотоп излъга.
— Добре, ще минем и без това — каза Коля. — За пъпеша благодаря.
— Довиждане. Сигурно ще се видим пак. Съжалявам, че не изчака Алиса, би ти помогнала да отлетиш в космоса. Тя има големи връзки в Далечния флот. Може би вече е била на двадесет планети.
— На колко години е? — попита Коля. — Кога е успял?