— На колкото сме и ние. Единадесет.
— Аз съм на дванадесет. Поздрави Алиса. Хайде.
Глава VI
Как се отглежда сграда
До паметника на Гогол Коля не стигна бързо. Още веднъж трябваше да отклони вниманието си към нещо друго.
Заобикаляйки гъстите храсталаци, той излезе чак в края на булеварда и видя как съвсем наблизо строят сгради.
Не се сети изведнъж какво става. На пътя, там, където свършваше тревата на булеварда, стоеше младеж с голяма черна брада и гледаше нагоре, през улицата, където се издигаше недостроена сграда.
Зданието беше изградено от същия шуплест материал, както Института на времето и училищната лаборатория. Също като тях имаше неправилна форма. Беше на два етажа, но понеже цялото бе заоблено като козунак от пясък, не се разбираше ще го издигат ли още, или ще спрат дотук. Входът беше полукръгъл, прозорците различни: малки и големи, овални и квадратни. Входът беше сводест и над него растеше пухкаво дърво.
Върху сградата, стърчейки до кръста над стената, стояха двама души и държаха пръти и извити пръчки. Младежът с черната брада ги гледаше отдолу и командуваше:
— По-надясно слагай!… Още по-надясно! И по-бързо, докато не се е втвърдило!
Хората горе набучваха в стената пръчки, някои прави, а други под ъгъл.
Скоро цялата стена горе беше набучена с пръти и пръчки.
— Готово! — викна мъжът с черната брада. — Започвайте. Само че от твоята страна ти, Вениамин, слагай по-малко стимулатор. Искам страната на Льова да стане по-силна.
Хората на стената се наведоха, извадиха нещо като пожарогасител и разпръснаха на стената прах. След това в ръцете им се появиха маркучи и те започнаха да поливат. Строителите напомняха на Коля за Арката с неговия гевречен хибрид. Коля даже чакаше да види как от стената ще плъзнат зелени клонки, но нищо подобно не стана. Затова пък започна да расте самата стена.
Тя не се издигаше равномерно, а сякаш се източваше по дължината на пръчките.
— Вениамин, не жали хранителния разтвор! — суетеше се долу брадатият. — Линията излиза незавършена!
Стената постепенно запълваше промеждутъците между прътите, но там, където те бяха извити напред, и те се издуваха. Вениамин, с риск да падне, се наклони и бързо започна да набучва нов ред пръчици. И тогава Коля видя, че се получава кръгъл балкон. Вторият строител, Льова, започна бързо да извива пръчките зад гърба на Вениамин и строителното вещество послушно потече по тях, като образуваше отвор за врата.
— Е, харесва ли ти? — попита брадатият Коля.
— Харесва ми — отговори Коля, — макар че, простете, архитектурата не е много подходяща.
— Защо?
— Свикнал съм сградите да имат ъгли и прави стени — рече Коля. — Като при старинните сгради.
— Та това не е от добро — отвърна брадатият.
— Кое?
— Слушай, млади човече, ти, както виждам, обичаш историята, дори из града се разхождаш в исторически дрехи.
— Аз заради маскарада.
— Няма значение. За маскарада можеше да се облечеш като пригригъл. Или да си сложиш сафови банбари. За по-голяма яснота ще ти кажа: от какво по-рано строяха сградите?
— От тухли, дърво, бетон, блокове…
— Браво, момче! Я какъв е образован! Това не всеки възрастен го знае.
— Още от керамзитови плочи, от бетонни панели, от камъни, а в тропическите страни от тръстика, ескимосите от сняг, индианците и ненците от еленови кожи.
— Потресен съм от твоята начетеност. Дидро!
— Не съм Дидро. Казвам се Коля.
— Но Дидро също е бил енциклопедист. Значи така, всеки строителен материал е диктувал на хората формата на сградите. Кое е по-лесно да се построи от тухлите куб или кълбо?
— Разбира се, че куб.
— А от плочите, от блоковете?
— Пак куб. А от бетона може каквото си искаш.
— Разбира се. Но е много скъпо. Хората рядко са могли да си позволят строеж на необичайни форми от монолитен бетон. Но ето че когато се научихме да отглеждаме сгради…
— Как така?
— Е, ти ме разочароваш. За старинните материали знаеш всичко, а за нашите си забравил.
— Забравих — каза Коля и разпери ръце. — Нали съм историк.
— Историкът трябва преди всичко да познава много добре днешния ден — каза брадатият нравоучително. — Историята е затова — да обяснява защо днес живеем така, а не иначе.
— А вие на колко сте години? — попита Коля.
— Аз ли? Скоро ще навърша деветнадесет. Какво значение има моята възраст?
— Това, че разликата между мене и вас е незначителна — отговори Коля. — Само седем години.
— Но е принципиална — отговори брадатият.
— Ей, Валечка! — викна отгоре Вениамин. — Стената се втвърди! Не се отвличай, че до довечера няма да построим сградата.