— Да, те са прави — каза брадатият. — Този строеж ми е дипломната работа. Утре ще трябва да защищавам проекта, а още не съм го измислил.
— Вие още учите, но ви разрешават да строите в центъра на града?
— А защо не? Това е мое призвание. После, аз не строя сам. Аз проектирам външния вид, тоест аз съм архитект. Ваня е конструктор — той прави всички подпори, стълбища и тъй нататък. А Льова е водопроводчик. Знаеш ли какво е санитарна техника?
— Санитарните възли и баните — каза Коля.
— Правилно. Но ти забрави тръбите за смет, анихилаторите, инсталациите за продукти, пощенските тръби, телевизионната мрежа и така нататък. Така че да се построи сграда в наше време не е проста работа. Само наивните хора смятат, че един ден е твърде много за четириетажна сграда. Понякога дори с двуетажна така се изморяваш, че две седмици не ти се поглежда коралът.
— Кое?
— Коралът. Това, разбира се, не е съвсем точното наименование, но така е тръгнало. Чел ли си за кораловите рифове?
— Чел съм.
— А виждал ли си ги?
— Не, все не ми стига времето.
— Бива си те, да не ти стига времето да отлетиш до Тихия океан! И това ми било романтик! Аз на твоята възраст всяка неделя летях до кораловите острови.
— Всеки си има интереси — възрази Коля.
— Извинявай, прав си. Та, кораловите рифове, колкото и да са огромни, са изградени от много дребни коралови полипи. Всеки полип си строи варовито скривалище и живее в него. Когато умре, върху неговото скривалище друг си издига къщичка и така нататък. Тоест кораловите рифове се състоят от милиарди коралови къщи и коралови скелети. Само че коралите строят споите рифове милиони години, а хората изнамериха бактерия, която се труди на принципа на корала, но расте и се размножава много бързо. Ако се разпръснат порите от кораловите бактерии и се полеят с хранителен разтвор, ще порасне стена, кълбо, къща, всичко, каквото поискаш. И къщата от корали расте нататък, накъдето я насочиш с арматурата. Постепенно тя става все по-твърда. Нали е излята изцяло — нито земетресение, нито пожар, нито студ са страшни за нея. А най-важното — можеш да я построиш в каквато си искаш форма. Откакто коралът навлезе в строителството, всичко се измени. Сега архитектът е истински художник. Ние строим така, както художниците рисуват картини. Ако не ти хареса сградата — поливаш я с разтворител, а след това измиташ праха. Ама признай си, че и без мене знаеш всичко!
— Знам, но не всичко — призна си Коля. — Мога ли да поработя там горе?
— Вървя, защо пък не. Веня, пращам ти помощник!
Коля влезе в недовършената сграда. Вътре почти всичко беше готово. Само различни отвори в стените подсказваха, че после и те ще бъдат използувани, за да живеят хората удобно.
Коля се качи по стълбището на втория етаж, а след това по движещи се пластмасови скели — на самия връх. Веня му даде снопче пръти и брадатият Валечка ги изкомандува отдолу едновременно и тримата:
— Веня, извивай прътите към себе си! Льова, по-бързо, ти изоставаш! Коля, забрави ли, че строим — града, а не цветна леха!
Когато издигнаха третия етаж, Коля върна прътите, които му бяха останали, на Веня, взе си довиждане и студентите казаха, че много им е помогнал. Искаше му се да си вземе малко коралов прах, но нямаше буркан за хранителния разтвор, а без него стимулаторът все едно е обикновен пясък.
— Стани строител след завършване на училище — посъветва го Валечка. — Невероятен простор за фантазията и абсолютна творческа свобода.
— Благодаря — отговори Коля, — ще помисля.
Глава VI!
Автобусът никъде не отива
Беше почти дванадесет часът, когато Коля стигна до паметника на Гогол. Наистина това не беше оня, който по-рано се издигаше тук. Паметникът в края на булевард „Гогол“ беше старият, които по-рано стоеше на другия край на площада. Баща му беше разказвал, че Арбатският площад е единственото място в света, където има две статуи на един и същ писател: едната на булеварда, а другата пред къщата, където е живял Гогол. Коля реши, че за изминалите сто години паметниците си бяха разменили местата.
Пред паметника се намираше Арбатският площад, само че Коля никога не би могъл да го познае. Дори на мястото на ресторант „Прага“ се издигаше колосален паралелепипед от бетон, а не от корали. Сигурно беше построен много отдавна. Зад него се виждаха върховете на небостъргачите на булевард „Калинин“. Това беше познато. А отдясно, зад палмовата горичка, надничаше разкошна къща, цялата в миди. Но тя не беше от корали, а просто стара. Тогава модата е била такава, построил я прогресивният богаташ Морозов още преди революцията.