Намери се на друг площад пред непозната градина. Жената стъпи на ескалатор, който слизаше надолу. От вратите на автобуса вече излизаха нови пътници. Коля съвсем се обърка, затова се доближи до девойка с бял комбинезон с избродирана на рамото голяма роза и попита:
— Моля ви, коя е таза спирка?
— Спирка ли?
— Е, как се казва това място.
— Булевард „Мир“. Нима не виждаш?
— Благодаря — отвърна Коля, но, все едно, нищо не разбра.
Той се върна при автобуса и над вратата прочете: „Вход. До Арбатския площад“.
Какво излиза тогава? Че автобусът за никъде не пътува? Качваш се на една спирка и слизаш на друга? Щом е тъй, кой те вози?
Тогава Коля се доближи до съседния автобус. Над задната му врата имаше надпис: „Вход. До Новодевическия манастир“. А, ето сега няма да му е трудно да провери. Новодевическият манастир му е познат. Вече спокойно се качи в автобуса, мина през него, през завесата и слезе. Стоеше на брега на Москва-река, а съвсем наблизо се издигаха розовите стени на Новодевическия манастир, иззад тях се показваха кубетата на катедралата и камбанарията. Коля се върна на булевард „Мир“. Няма що, удобен градски транспорт. В някакъв фантастичен роман беше чел за нула-транспортирането. Там космически кораб прескача пространството. Сигурно това тук е същото. При удобен случай трябва да го уточни.
Глава VIII
Шампион по сладолед
Сега трябваше да флипне до космодрума. Така каза археологът Рррр.
Никога не беше флипал и не беше виждал как другите правят това. Затова се дръпна настрана и реши да погледа.
Някои хора вървяха пеша, други се качваха в прозрачни балони, а един човек се приближи до редица колонки и взе нещо. Коля реши да ги разгледа. Винаги е интересно да знаеш къде какво дават.
Колонките бяха различни по цвят. На бялата пишеше „Сладолед“, на жълтата — „Лимонада“, на зелената „Ябълки“, на синята — „Сандвичи“, на кафявата — „Квас“. Имаше около тридесет колонки и Коля не ги изследва докрай, за да не помислят, че по-рано не ги бе виждал. Мина един човек, натисна с пръст клавиша над колонката и се показа чаша с лимонада. Човекът изпи лимонадата, върна чашата на мястото й и тя хлътна вътре. Ясно, каза си Коля и отиде при бялата колонка. Сладоледът се оказа шоколадов, не бе много сладък, но можеше да се яде. След това се приближи до жълтата колонка и след сладоледа си пийна лимонада. После опита сандвич с кашкавал и масло. След сандвича му се допи квас и в този миг на оранжевата колонка видя надпис: „Банани“. Нека бъде банан. Изяде банан, а корите върна в колонката и те хлътнаха вътре. Такъв живот му харесваше и затова се върна при сладоледа. Първия път бе натиснал крайния ляв клавиш, а сега следващия. Правилно. Сладоледът беше ябълков. Яденето вървеше много по-бавно, отколкото първия път и за да си почине, Коля отиде на спирката да види какво правят хората, които се качваха в прозрачни мехури.
Когато някой се приближаваше до мехура, отваряше се кръгъл люк. Човекът сядаше в едно кресло, люкът се покриваше с прозрачна ципа и пътникът натискаше някое от копчетата. И веднага мехурът едва-едва се издигаше над земята и отлиташе.
Учудващо беше и нещо друго: щом мехурът с пътника напуснеше спирката, веднага на негово място долиташе празен мехур и се спускаше на земята.
Коля приближи до един празен мехур, но не влезе, а надникна да види какво пише на копчетата. Пред креслото имаше наклонено табло с няколко реда копчета. Под всяко — надпис, само че със ситни букви и отвън не се четеше.
Може би именно тук флипат, реши Коля. Но преди да тръгне на пътешествие, трябваше да разбере какъв сладолед излиза, като натиснеш третия клавиш. Той се върна при колонката и натисна клавиша. Излезе ягодов сладолед, много вкусен, по-вкусен от ябълковия. Само че вече му беше тежко да го изяде и затова с него изпи още една чаша лимонада. Искаше му се да седне и да поспи малко — изведнъж усети, че е изморен. Нали почти цял час работи на строежа, да не броим другите неща и ходенето. Би заминал по-нататък, но на колонката оставаше един ненатиснат клавиш. Ами ако той е за особен сладолед, който в наши дни още не са изобретили?
С големи усилия Коля дояде ягодовия сладолед. Не мислете, че беше слабак. При обикновени условия спокойно би изял и десет порции, но нали бързаше, освен това беше уморен и през цялото време след сладоледа пиеше и ядеше и други неща.