— Последен, повече няма — каза той гласно, глътна останалия ягодов сладолед и се запъти към колонката-автомат.
Но тъкмо протегна ръка към четвъртия клавиш, когато от колонката се раздаде глас:
— Опомни се! Каниш се да изядеш четвърта порция, но при температура на въздуха петнадесет градуса това може да се отрази зле на твоето крехко здраве.
— Ама че работа! — отговори Коля на колонката, без ни най-малко да се изненада, защото се беше уморил да се учудва. Сигурно в колонката имаше фотоклетка. — Бих могъл десет порции да изям. Даже ако температурата е под нулата.
След тези думи Коля натисна четвъртия клавиш, но не получи сладолед.
— Безобразие! — възмути се той.
— Какво има? — попита слаб мъж с дълги до коленете виолетови гащета и със златна наметка. — Кой те обиди?
— Ето — посочи Коля. — Отказва да ми дава сладолед.
— Това е унизително — съгласи се разноцветният мъж. — А колко си изял вече?
— Само три — отговори Коля.
— По мое време — каза мъжът — ние ходехме от автомат на автомат и не вземахме повече от два сладоледа от всеки. Но от миналата година по молба на детската поликлиника всички автомати са съединени с общо запомнящо устройство. И всеки от тях знае днес колко сладоледа си изял.
— Какво да правя? — попита Коля. — Нима ще се унизим пред един автомат?
— В никакъв случай — подкрепи го слабият мъж. — Аз, като председател на районния съюз за връщане към естествен живот, съм изцяло на твоя страна.
С тези думи мъжът се доближи до автомата и натисна клавиша. Излезе шоколадов сладолед.
— А — въздъхна Коля, — днес вече ядох от него! — А какъв искаш? — попита слабият мъж, докато му подаваше сладоледа.
— Не съм натискал още най-десния клавиш.
Слабият мъж го натисна и подаде чашката на Коля.
— А аз какъв да си взема? — попита той.
— Препоръчвам ви шоколадов — отговори Коля.
— Не го понасям — каза мъжът и си натисна за ябълков.
Шоколадовият сладолед никак не му се ядеше, но той реши, че не бива да се показва слабак пред чуждия човек.
Стояха насред площада, слънцето грееше и те ядяха сладолед. Коля започна от шоколадовия, защото се страхуваше, че ако го остави накрая, няма да може да го изяде. Сладоледът вече не му беше вкусен. Мъжът беше добре — той ядеше още първия.
— Ти по принцип ли ходиш в старинни дрехи? — попита той Коля.
— Не, заради маскарада — отговори Коля.
— Съжалявам. Мислех, че сме съюзници. Нали виждаш, че съм облечен така, както са се обличали преди петдесет години?
— Да.
— А знаеш ли защо?
— Защо?
— Защото смятам, че трябва да се ограничи господството на машините. Те ни лишават от индивидуалност и възпитават сред младото поколение жалки нищожества, свикнали да живеят наготово. Защо ти помогнах? Защото притежаваш качества на истински мъж. Днешните момчета ядат не повече от два сладоледа наведнъж. Слушат машината. А ти се разбунтува.
То се знае, приятно му беше да слуша комплименти, но да дояде шоколадовия сладолед не можеше. Мечтаеше този борец против машините да се обърне, за да върне на колонката неизядения сладолед. Но онзи и не мислеше да си отива. Той с удоволствие ядеше своя и продължаваше:
— В славните древни времена в началото на двадесет и първия век хората не са флипали, не са спали на гравитационни дюшеци и са строили сгради от твърд камък. Не можете да си представите какви силни мускули са имали! А през двадесетия век? Юначаги! Всичко са правили със собствените си ръце! Не, наистина светът отива към упадък, бавно, но сигурно. Кажи ми, млади човече, необходима ли ти е антигравитацията? Подарък от Алдебаран. Това е излишно разточителство.
— Не знам — каза Коля. — Не ги разбирам тези неща. Но, общо взето, ми харесва. Само дето сградите са криви. Макар че човек свиква. Днес построихме една сграда, интересна работа по принцип.
— Криви! Ето истината, произнесена от едно дете! Къде е строгостта и стройността на линиите от миналото? Къде са простите и благородни сглобяеми панелни сгради?
— Електрон Степанович — извика девойката, която Коля вече беше виждал в автобуса с бял костюм с избродирана роза на гърдите. — Търся ви навсякъде. А вие произнасяте реч!
— Какво се е случило? — попита виолетовият мъж със златната наметка. — Нещо с вивариума?
— Гравиекранът хвръкна. Спунсите са много претоварени. Вие сте единственият човек, който е в състояние бързо да поправи чуждопланетната техника.
— Спунсите! Това е ужасно. Тичам. Следващия път, момче, когато ти се прияде сладолед, тичай веднага при мене в Космозо, търси майстора по нова техника Електрон Степанович и ние с тебе до насита ще си похапнем.