— Ще флипнем ли? — попита девойката, посочвайки мехурите.
— Нали знаеш, Хенриета, че не понасям съвременната техника — отговори Електрон и от голямата чанта, която висеше през рамото му, извади прозрачен пакет, а от него сгънати криле на водно конче и като ги разгъна, ги прикрепи към раменете си. — Ние пътуваме както едно време — каза той на Коля. — Бавно, но сигурно. — И бързо се извиси във въздуха.
Коля разбра, че между другото се бе справил със сладоледа. Оставаше му последната чашка. Нямаше да бъде изследовател, ако не я опиташе. Наистина надяваше се, че сладоледът няма да е вкусен. Като за проклетия сладоледът беше ананасов-ментов. Грехота е да се откажеш от такъв.
И стана така, че когато Коля се дотътри до мехура, за да флипне до космодрума, се чувствуваше тежък като боа, която е глътнала прасенце. Отпусна се в креслото и като задържаше с голям труд очите си отворени, погледна към пулта с копчета. Всичко беше правилно. Под всяко бе написана някаква улица или място: „Университет“, „Червения площад“, „Соконики“ и така нататък. Някои надписи не значеха нищо за Коля: „Първи Костул“, „Градина Оки“. „Сидоровски уровен“. Ето и онова, което му трябваше. Дори повече, отколкото трябваше: „1 космодрум“, „2 космодрум“, „Разпределителен космодрум“ и дори „Учебен космодрум“. Ще опитам „1 космодрум“, реши Коля. Натисна копчето и неговият мехур не по-зле от другите се издигна над земята, бързо набра скорост и се понесе над улицата в потока от същите такива мехури. Коля разбра, че движението се подчинявана строги правила: мехурите не си пречеха, на кръстовищата тези, които летяха над главна улица, се издигаха по-високо и като по невидим мост прелитаха над онези, които долитаха отстрани. Някои от мехурите се рееха високо в небето като детски въздушни балони, а сред тях понякога се мяркаха водни кончета — хора с криле. Още по-високо бързо преминаваха големи кораби, дискове, кръгове, балони…
Глава IX
Да флипнем до космодрума
Креслото беше удобно, меко и Коля едва не заспа. По-точно заспа, но не забеляза, забеляза само, че се събужда. Същото се случва в първия учебен час: седиш, пишеш, мислиш, бориш се със съня, а след това изведнъж се събуждаш и виждаш, че ръката ти се е изместила от реда и е написала невъобразими криволици.
Коля беше спал навярно само минута или две, но се изплаши, когато разбра това. Можеше да се случи какво ли не. Автоматиката си е автоматика, но Електрон Степанович например не й се доверява много. Ами ако някой мехур стане неуправляем? Скоростта не е малка — около сто километра.
Отгоре бързо се спускаше голям мехур. Той се настани до него и Коля видя, че пътникът дръпна ръката си от арматурното табло и се облегна в креслото. Аха, помисли си Коля, мехурът сигурно има ръчно управление. Нали може да се наложи да се доближи до някоя сграда, тогава какво ще правят?
Прав беше. Под копчетата имаше ръчки, а над тях общ надпис: „Ръчно управление“.
„Добре — реши Коля, — сега за сега няма да се ползувам от него. Нямам време.“ Той погледна часовника над пулта. Минаваше един часът. Невероятно как бързо лети времето в бъдещето! Сигурно на Луната вече не ще успее да отиде — довечера трябва да си бъде в къщи. Ако баща му и майка му се върнат и него го няма, ще вдигнат такъв шум, че по-добре изобщо да не се връща. Лошо е да си единствено дете. Ако бяха петима, никой нямаше да се вълнува — един повече, един по-малко…
Коля правилно прецени, че не трябва да пипа ръчното управление. Но разсъжденията са полезни тогава, когато се спазват. А той невинаги се ослушваше в собствените си разсъждения. Минаха две минути и си помисли: „Ако превключа мехура ни ръчно управление, ще мога да се издиша и да погледна Москва от високо. Ще се издигна не много нависоко, а ако се случи нещо, отново ще превключа на автоматично управление. Техниката не е сложна, иначе не биха разрешавали на всеки да се качва в мехурите. В тях летят и бабички, и даже малки деца.“
Да се разсъждава така беше рисковано. Но поставете се на мястото на Коля. Летите в нов вид транспорт, който притежава какви ли не възможности. Нима няма да ги изпробвате? Ако се откажете, значи ви липсва научна жилка. А Коля имаше такава.
Той реши, че ако продължава да пътува както всички, може да заспи. И за да не се случи това, трябва да се заеме с нещо.
Той превключи ръчката на ръчно управление и внимателно завъртя нагоре другата с надпис „Издигане“. Много внимателно. Така, че мехурът се издигна само на няколко метра над земята и едва не се сблъска с друг, който се косеше в насрещния поток. Не, така няма да стане. Като правиш нещо, нрави го както трябва! И Коля завъртя ръчката почти докрай.