То се знае, до този момент той не беше летял в мехури и не знаеше колко бързо те се подчиняват на заповедите. Мехурът се устреми към небето, чак към слънцето, с такава скорост, че земята пропадна надолу и ушите му заглъхнаха. Коля се обърка и дръпна дръжката надолу. Мехурът замръзна неподвижно. Дори се сплеска малко от това, че пътникът се държеше жестоко с него. Изведнъж от пулта се чу глас, който приличаше на гласа от автомата за сладолед:
— Пътнико, вие нарушавате правилата за управление. Ако не прекратите да издевателствувате над летателния флип, ние принудително ще го превключим на автоматично управление.
— Извинявайте — каза Коля. — Няма вече. Мехурът продължаваше да пада и Коля този път много внимателно завъртя ръчката на неутрално положение. Успокоен, мехурът полетя напред на височината на стоетажна сграда.
Коля се обърка и погледна Москва. Отгоре градът изглеждаше безкраен и много зелен. Но да се познае кое какво е, не беше лесно. Коля видя телевизионната Останкинска кула, но до нея имаше още три кули, двойно по-високи, които обкръжаваха старата кула, както снажни синове старата си майка.
Около центъра Москва образуваше плетеница от зелени и жълти петна. За да види Кремъл, трябваше да се издигне по-високо.
Коля дръпна ръчката нагоре. С удоволствие усещаше, че мехурът го слуша и са издига по наклонена плоскост. Дори си помисли, че си струва да остане тук още два-три дни, за да се повози до пасата в мехурите. Дърпаше ръчката и гледаше назад. Москва остана далече долу, но той ме се страхуваше. Стори му се, че вижда кремълските кули, но в този момент нещо леко изтрещя и всичко изчезна. Около него се простираше непроницаема сива мъгла. Коля чу глас:
— Що за хулиганство във въздуха? Кой пуска в небето слепи котета? Престанете да късате мрежата. Спрете машината!
Коля се подчини. Мехурът увисна сред сивата мъгла и колкото и да си въртеше главата, нищо не виждаше.
— Вие спите ли? — отново се раздаде глас. Беше познат и много сърдит.
— Какво да правя? — попита Коля.
— Как какво да правите? Падайте надолу.
— Заповядахте ми да завъртя ръчката на „Стоп“
— Правилно постъпихте. Отново щяхте да разкъсате мрежата, а след това щяхте да се блъснете в мен. Падайте, ви казвам!
Коля послушно завъртя ръчката надолу и мехурът започна да пада като бърз асансьор. Не бе успял да преброи до двадесет, когато отново блесна слънцето. Вдигна глава и видя, че над него виси голям кръгъл облак, в който той случайно беше влязъл, но като се вгледа, забеляза, че облакът не е обикновен. Беше обвит с блестяща на слънцето мрежа, която се събираше към голям мехур с пътник. Големият мехур влачеше след себе си облака.
— Я се издигнете — каза гласът. — Искам да видя въздушния хулиган. Заради вас половината облак ще загубя.
Коля видя, че оттам, откъдето се измъква неговият мехур, излизате облачна мъгла като пара от чайник.
— Извинете — рече Коля. — Аз случайно.
— Все пак се изкачете.
Нищо не му оставате, освен да се издигне. Вече се беше научил да управлява мехура. И щом се приближи до мехура-буксир, му олекна. Там седеше старият му познат, връстникът Павел.
— А, ето кой лети както си иска! — каза старецът, който го позна. — Защо така, Коля?
— Загледах се в Кремъл — оправда се Коля — и не ви забелязах. Не сте ли уморен? Цяла сутрин с велосипеда…
— Нима мислиш, че щях да живея толкова години, ако не работех? С велосипеда се закалявам, а облаци тегля, защото работя в метеорологично управление.
— Вие ли предсказвате времето?
— Предсказваха го едно време. Сега го правим. Виждаш ли колко сме много?
Коля забеляза, че по цялото небе мехури влачеха облаци — може да бяха сто мехура, може би повече.
— В Рязан искат дъжд. Обещахме привечер да им направим малко. Искаш ли да отлетиш с нас?
— Благодаря, бързам за космодрума.
— Нещо не забелязвам да бързаш. Съветвам те да превключиш флипа на автоматично управление, защото твоите маневри сигурно са забелязани от централния пулт. Намрази го сам, докато не са го направили те. Срамота е. Все пак възрастни хора сме.
Коля искаше да изпълни съвета, но не успя. Изведнъж ръчката без негова помощ превключи на автоматично управление и върху целия пулт светна надпис:
Мехурът бързо се устреми надолу и след три минути вече се носеше в потока от мехури ниско над земята, полетял към космодрума.