— Ура! Добре дошла!
Коля също викаше „ура“, за да не се отличава от другите.
Жената дойде до тълпата и започна да се здрависва с посрещачите. Стигна до Коля и му протегна ръка.
Беше облечена в дълга като гръцка туника рокля, която леко искреше.
— Да живее нашата велика певица! — извика някой от тълпата.
— Харесва ли ти моето пеене, момче? — попита тя.
— Много — отговори Коля. — Аз дойдох от родния ви Конотоп, за да ви посрещна.
— Но аз никога не съм ходила в Конотоп — удиви се Милена Митина. — Родена съм в Кострома.
— Правилно — каза Коля. — Аз съм историк и съм много разсеян. Дойдох от Кострома.
Другите хора вече протягаха ръце към Милена.
— Дайте ми автограф — помоли Коля, който съвсем се успокои и беше радостен, че се измъкна от космическия кораб.
— Нямам нищо за писане — отговори Милена. — Но вземи това за спомен.
Тя подаде на Коля красиво шлифовано, кръгло, плоско камъче.
— Този камък намерих на брега на океана на планетата Бруск, където изнасях концерт.
— Благодаря.
Тълпата подхвана Милена Митина и я повлече към гарата. Коля вървеше отзад, като криеше в джоба си сувенира от планетата Бруск, намираща се в неизвестно за него съзвездие.
— Младежо — една девойка в кимоно с жерави спря Коля, — хайде да се сменим. Аз събирам всичко, което е свързано с живота на Милена Митина. Какво искате за този камък?
— Нищо, това е подарък — отговори Коля.
— Ще ви дам звезден часовник, колекция от марсиански марки, жив зигъл…
— Не — отсече Коля, — подаръците не се сменят.
Той влезе в гарата и след три минути се озова на спирката на мехурите.
Глава XII
Пиратски неуспехи
Ако си пристигнал за малко време в чужд град, за един ден можеш да видиш улиците му, даже да се запознаеш с някого, да отидеш в музея и тъй нататък. Но едва ли ще разбереш как живеят хората му, какви грижи, беди и радости имат. Можеш да получиш неправилна информация за всичко.
Така е, ако пристигнеш в друг град. Ами ако си пристигнал в съвсем друг свят, като Коля?
Момчето вървеше по улиците, виждаше най-различни неща, срещаше се с хора и веднага се разделяше с тях. Все пак разбра — не всичко се изменя за сто години. Много неща обаче Коля не видя и не разбра. Струваше му се, че след сто години хората би трябвало да живеят безгрижно и весело. Да вършат това, което им е интересно, да ходят на маскаради, да летят с криле или да пътуват до други планети. Но не видя нито трудностите, нито сложностите в живота на бъдещите хора. Така се случи. А сложности и трудности, разбира се, е имало. И по-различни от нашите, и съвсем същите. Разбира се, никой не го лъжеше, не криеше нищо от него — нали го мислеха за техен съвременник. Но за един ден може да добие само най-повърхностна представа.
И няма нищо чудно в това, че когато Коля видя в кораба дебелия и слабия, които се криеха зад сандъците, не разбра що за хора са. Наистина и младият дежурен началник на кораба не се досети. А капитан Полосков се разтревожи, едва не ги позна, но те вече бяха отишли надалече.
Капитан Полосков ги беше виждал само преди две години, когато с експедицията на Московската зоологическа градина ходи с кораба „Пегас“ на други планети да събира редки зверове и птици. В тази експедиция участвуваше и момиченцето Алиса, което баща й, директор на зоологическата градина, беше взел със себе си.
Пътешествениците изживяха много приключения и се сблъскаха с една неприятна компания — космическите пирати. Какво толкова чудно? Някога, когато корабите бяха с платна, по моретата и океаните плаваха морски пирати. След време на Земята се появиха телефоните, радиото, бързоходните кораби и самолети и пиратите нямаше къде да се крият от преследвачите си и бяха унищожени. Друго нещо е космосът. Галактиката може да се сравни с океан, само че милиони пъти по-голям. Като острови по нея са разпръснати планетите, като архипелази — съзвездията. А всичко останало е пустиня, из която плуват космически кораби. Различни народи, живеят в Галактиката. Както някога на Земята, така и тук има и напреднали народи, изостанали, и дори диваци. В Галактиката има дори и такива планети, жителите на които още не могат да си представят живот без война.
Това използуват космическите пирати. Трябват им пари и скъпоценности, разкош и развлечения. Но най-много — власт над света. Някога такива пирати представляваха истинска напаст, но в един прекрасен ден това омръзна на Галактиката. Жителите й се заеха сериозно с тази работа.
Всички планети от Галактическия съюз обединиха усилията си, построиха специални бързоходни крайцери и започнаха война с пиратството. След няколко месеца изловиха почти всички пирати, откриха базите им и даже върнаха на собствениците част от откраднатото. Но неколцина ловки и хитри космически разбойници се укриха. И сред тях бяха двама известни бандити. Единият се казваше Веселчак У. Беше дебел, като че ли направен от тлъсти топки. На пръв поглед можеше да се вземе за добър и приказлив шишко, но това би било фатална грешка. Никой, даже най-близките приятели нямаха доверие на Веселчак У. Той даже родната си майка беше продал робиня на една изостанала планета. Наистина това беше още в началото на кариерата му и после, когато забогатя, той си спомни за майка си и замина да я откупи. Но се оказа, че през това време майка му сама се е откупила, станала е кралица на княжество Мравешки хълм и посрещнала любимия си син така, че той и корабът му едва се отървали.