Веселчак У се смяташе за голям хитрец. А когато нямаше кого да надхитря, сядаше да играе карти сам със себе си и сам се побеждаваше, като шмекеруваше безбожно.
Съвсем друг беше приятелят му Плъс от мъртвата планета Плаплъс. Плаплъсите винаги воюваха и не познаваха друго занимание. Воюваха дотогава, докато не се избиха взаимно, а последните от тях се скриха в тъмни подземия. На Плъс му омръзнало да тича по подземия и той станал пират. Станал най-студеният и жесток негодник в Галактиката.
Плъс от Плаплъс винаги е в пластмасова обвивка. Най-много обича да се представя за дребен, слабичък, тъжен човек. Но под тази обвивка се крие насекомо с окосмени крака, закръглено телце и остри тънки щипки. На гърба си има малки криле, но лети лошо. Крилете са необходими на плъсите, за да бръмчат и заглушават противника. Освен това Плъс има опашка с отровно жило накрая. Вярно е, че тази отрова действува само на други плъси.
Когато изловиха почти всички пирати, тези двама бандити обединиха усилията си, макар че преди това враждуваха. Оттогава вече пет години заедно скитосват из Галактиката. Налага им се да се крият. Доскоро имаха собствен кораб и няколко помощници, но когато експедицията на „Пегас“ с усилията на трима капитани ги победи, пиратите съвсем обедняха. Успяха да избягнат правосъдието, но трябваше две години да се крият на далечни планети. Отчаяни, те се хвърлиха за помощ към майката на Веселчак У, но тя нямаше нужда от син несретник и ги изгони.
И стана така, че Коля, озовал се в бъдещето за един ден, се срещна именно с Веселчак У и Плъс, без да подозира, че те имат такава бурна биография.
Пиратите бяха пристигнали на Земята сутринта и не мислеха за дълго да остават тук. Страхуваха се да не ги хванат веднага, а трябваше да намерят някакъв кораб, който да ги откара на Плутон. На Плутон работеше малка експедиция и оттам скоро щеше да се отправи към Земята кораб, натоварен със злато. Известно е, че на Плутон златото е повече от гранита.
Успяха всичко да свършат и ако не беше грешката на изчислителната машина, щяха да заминат за Плутон, да завладеят кораба и да избягат в космоса със златото. А може би нямаше да успеят. Не се знаеше. Но когато влязоха във вазата, количката предаде теглото й в диспечерския пункт. А теглото се оказа със сто деветдесет и три килограма над нормата. Диспечерският провери по списъците и откри, че толкова тежи контейнерът, който трябва да бъде отправен на Марс, и изпрати количката на марсианския кораб. Пиратите не взеха под внимание тази подробност и загубиха.
Разобличените гратисчии успяха да потънат в тълпата от поклонници на великата певица Милена Митина. Те решиха да се скрият в града до утре, а след това, когато всичко утихне, да се върнат на космодрума. Но първо трябваше да се замаскират.
Още щом влязоха в сградата, Веселчак У даде условен сигнал и пиратите се скриха зад автоматите, поднасящи бонбончета на онези, на които им прилошава в космоса.
Всички наоколо си гледаха работата. Пиратите малко си отдъхнаха — нали само преди две минути мислеха, че песента им е изпята. След това Плъс измъкна от джоба си малка пръчка. Щом натисна единия й край, от нея изскочи дълга, около тридесет метра, почти невидима тел, с ноктенца накрая. Всъщност това не беше тел, а валапаски смок — странно създание, живеещо в храсталаците на една безименна планета. Обикновено се крие в дупка под земята, по ако наблизо мине някакво животно, смокът моментално излиза и като стрела се впива в него. Много не му трябва. Задоволява се с малко — ще отскубне кичур вълна или перо, самият той се храни с комари. Останалото е нужно за гнездото, в което спи другарката му. А другарките на валапаските смокове са дебели змии, големи колкото анаконда, на тях им е нужна мека постеля. Затова смокът краде от минувачите — грижи се за семейството. Такъв един смок Плъс отдавна беше приспособил на дребни кражби и винаги го мъкнеше със себе си. Ето и сега валапаският смок дотрябва. Група туристи бяха заобиколили екскурзовода си, чуваше се смях. И никой не забеляза как тънкият полупрозрачен конец се насочи към вещите им. Отначало ноктенцата сграбчиха широка и тънка небесносиня пелерина и тя като скат1 по дъното на залив се понесе към автоматите. Разсеяният доцент Спуси-ва-пус-ва-пас-ва-пос, който приличаше на син кон в аквариум и който направо от стадиона беше побързал да дойде на космодрума, за да не закъснее за рейса си, видя как по пода се пързаля небесносиня пелерина. Той реши, че това не е пелерина, а някакъв гост от друга планета, само че подобен на небесносиня пелерина. Затова доцент Спуси-ва-пус-ва-пас-ва-пос се извини и когато подскочи, за да не настъпи непознатия, водата от неговия аквариум се разлюля и разля на пода. Доцентът каза: