Това Коля не знаеше. Той кротко си спеше, като се надяваше, че приближава краят на пътешествието му.
Но не беше така.
— Млади човече! — чу Коля силен глас. — За пръв път виждам мехур да се използува за спалня!
Коля веднага се събуди, скочи и си удари главата в горната част на мехура.
— Какво има? — попита той, забравил къде се намира. Пред мехура стоеше Електрон Степанович, врагът на съвременната техника, привърженик на връщането към природата и по съвместителство — майстор по новата техника в Космическата зоологическа градина.
— Нищо не съм направил — каза Коля. — Сега ще си отида в къщи.
— Пък аз мислех, че си дошъл да ядем сладолед — рече Електрон Степанович.
Той се бе преоблякъл и сега беше в зелен работен комбинезон с нарисувани по него брези. Дърветата бяха нарисувани толкова хубаво, че вместо крака Електрон Степанович сякаш имаше брезови стъбла. Коля седеше и мигаше; тогава Електрон Степанович бързо изтича до колонката-автомат, получи два сладоледа и ги донесе до мехура.
— Вземи — каза той, — изяж го и всичко ще се оправи. Опитай тоя от моркови и лимони. Такъв сладолед в цяла Москва няма да намериш.
Коля вече беше разбрал, че нещо се бе случило, излезе от мехура и макар, честно казано, да не му се ядеше сладолед, взе едната от чашките, за да не обижда стария човек.
И тогава Коля разбра, че не се намира на булевард „Мир“. Отзад и отстрани се издигаха високи коралови и най-обикновени сгради, а точно пред него имаше врата във вид на естествена скала с пещера. Зад скалата се виждаха покривни кубета на някакви постройки, дървета, а в пещерата непрекъснато влизаха хора на различна възраст.
— Какво е това? — попита Коля, докато преглъщаше неохотно сладоледа.
— Не знаеш ли?
Електрод Степанович толкова се учуди, че се задави със сладоледа от моркови и лимон. Трябваше Коля да се повдигне на пръсти и здравата да потупа майстора по гърба.
— Аз съм от Конотоп — отговори Коля. — Тук не съм идвал.
— Не може да бъде! — възкликна Електрон Степанович. — Ти си първият човек на Земята, който задава такъв въпрос.
— И все пак? — Коля не се страхуваше от Електрон, който хич не се перчеше с възрастта си или с опита си. — Все пак това е Космозо.
— Какво?
— Ко-смо-зо. Космическа зоологическа градина. И в този момент над скалата светнаха червени букви:
И изгаснаха.
— Ама че работа! — рече Коля и едва не си изпусна сладоледа.
Беше тръгнал за булевард „Мир“, а се озова в Космическа зоологическа градина! И ако не беше случайността, щеше да си замине, без да я види. Не, явно му вървеше.
— Тогава аз тръгвам — каза Коля.
— Къде?
— В Космозо. Вие да не мислите, че ще си простя, ако си замина, без да съм разгледал Космозо?
— Не, няма да си простиш — съгласи се Електрон. — Аз, да си призная, мислех да се прибирам в къщи, но щом е такава работата, ще се разходим заедно. Дори ми е интересно да погледам човек, който никога не е бил тук.
— Ама не се безпокойте — каза Коля.
— Не спори. Това ще бъде двоен Космозо. Ти ще разгледаш животните, а аз — тебе, как ти ги разглеждаш.
И те заедно влязоха в пещерата, която беше вход на Козмозо.
Входът не беше направен така случайно. Точно такава пещера намериха веднъж в открития космос пилотите от кораба „Стожари“. Пещерата се носеше сред звездите и в нея, като разноцветни светулчици, лудуваха най-дребните птици във вселената. Дължината им заедно с опашката бе половин сантиметър, но бяха удивително оцветени и не можеха да се намерят две птици, които да си приличат. Домъкнаха пещерата, така както си беше, на Земята и я поставиха в Космозо. А тъй като птиците живееха само във вакуум, вътре в пещерата прокараха за посетителите прозрачен тунел.
В тунела беше почти тъмно и Коля отначало дори не разбра какво става зад стъклените стени: там като че ли се рояха хиляди разноцветни искри, подреждаха се в странни рисунки, разхвърчаваха се като при взривове, образуваха вериги, кръгове и дори триъгълници. На Земята птиците се чувствуваха добре и се размножаваха с удоволствие. Разнесоха ги по всички зоологически градини на света, а някои любители ги имат и в домовете си във вакуумни колби.
След като се полюбува на птиците, Коля със своя спътник отмина към една широка площадка. Отляво имаше голямо изкуствено езеро. Там плуваха птици, които могат да живеят на открито. На някои крилата бяха подрязани, за да не отлетят.
— Обърни внимание — каза Електрон Степанович. — Виждаш ли ония, сивите птици там, до брега?