— Как ви харесва такава постановка на въпроса, госпожо? Аз много мислих за това напоследък.
— Не, той днес не е в настроение — отвърна бабичката. — Да отидем, Ванечка, да се повозим на склис.
— Не искам на склис! — зарева изведнъж малкото дете, като изплю бонбона на земята. — Искам да видя марсианската богомолка.
— Не вдигайте шум — каза вторият клюн на бъбривеца. — Могат да ни чуят пиратите.
А първият клюн със съвсем друг глас произнесе:
— Кхрр, ппшш, брш, пршшврх.
Къде беше чул този глас Коля? Съвсем скоро.
Вторият клюн се разсмя.
Разбира се, на марсианския пощенски кораб. Така разговаряха гратисчиите.
— Какво е това? — Коля попита Електрон. — Кого имитира?
— Космическите пирати — отговори бабичката, като отвеждаше ревящото дете. — Аз често го слушам.
— Не — възрази Електрон, — това е гласът на кледианския бухал. Аз работя тук и често го чувам.
Коля си имаше свое мнение по този въпрос, но не го сподели.
Бъбривецът задряма. Електрон поведе Коля нататък.
— Да изядем по един сладолед, а? — попита Електрон, когато видя колонките-автомати. Сладоледът беше слабото място на този иначе напълно възрастен човек.
— Ако ви се иска, хапнете си — каза Коля. — Аз съм сит.
„Сигурно две години няма да ям сладолед“ — помисли си Коля.
— Тогава седни на пейката и ме почакай.
Той седна на мекия диван. Електрон поврачува над колонката, за да избере някакъв екзотичен сладолед, а Коля зяпаше наоколо. Срещу него растеше палма, а на нея се люлееше небесносиня мечка с шест лапи. По-нататък се виждаше аквариум, в който бързо плуваха една зад друга оранжеви змии. Отзад гърба му, в храстите, се чу шумолене. Обърна се. Нямаше никой.
Електрон се върна и седна до него.
— Изключителен сладолед — рече той, — от брезови пъпки. Поне да го беше помирисал.
Коля послушно помириса. Сладоледът миришеше на брезови пъпки. Но този мирис не възбуди апетита му. А когато се помести, за да може Електрон да се заеме с лакомството си, зад гърба му отново се чу шумолене и изведнъж над рамото на Коля се протегна зелена рошава ръка, която сграбчи чашката със сладолед и се опита да я отнеме.
Нервите на Коля не издържаха. Той извика и отскочи на три-четири метра от пейката. Това беше ръката на хищно растение. Оказа се, че единият от храстите зад пейката е оживял.
Електрон спокойно отмести зеленото клонче и когато след него се протегна и второ, строго каза:
— Престани да хулиганствуваш! Ще настинеш. Иначе ще ти откърша всичките клони. А ти, Коля, ела и не се плаши. Това са храстчета. Съвсем безобидни, само че лакоми. Тук, в градината, ги разглезиха. Алиса и Полосков ги докараха от космоса с „Пегас“. На собствената си планета, когато има суша, те скитат от извор на извор.
Коля се върна на пейката с известен страх. Разбира се, един мъж няма право да показва, че се страхува даже от храсти, които искат да му откраднат сладоледа. Но все пак…
Електрон вдигна от пейката паднало листенце от храстчето и каза на Коля:
— Вземи си го за спомен. Да има какво да си спомняш в къщи.
Стараейки се да не гледа храстите, които не му вдъхваха доверие, Коля скри листенцето в джоба си.
— Електрон Степанович! — каза висок, попрегърбен мъж с оредяла светла коса. — Бях сигурен, че сте си отишли.
— Аз си бях тръгнал — обясни Електрон, — но се върнах да разведа из парка младия човек, който досега не е бил в нашия Космозо.
— Надявам се, че младият ви приятел няма да се обиди, ако дойдете с мене до хранителния пункт и проверите защо системата е изпратила в драконовото градче целия запас от конопено семе. Или драконите предпочитат конопа пред почтеното говеждо месо.
— Не може да бъде! — възкликна Електрон, като се повдигаше на брезовите си стъбла. — Вчера проверявах цялата система. Конопът се насочваше към малкия птичарник, а говеждото — при драконите. Коля, почакай ме, разходи се.
— Някак си глупаво излиза — каза мъжът. — Тъкмо инсталирахме новата система, проверихме я, даже мислех днес с чиста съвест да замина на конференцията…
— Ето, виждате ли, професор Селезньов! — викна Електрон. — Аз винаги се отнасям критично към новата техника. Да бяха раздавали храната както едно време, в древните времена, с помощта на роботи, нямаше да има никакви куриози. И какво, драконите ядат ли конопеното семе? Изгладнели са и го ядат.
Коля искаше да поправи Електрон и да му каже, че в древните времена не роботи, а живи служители са хранели животните, но Електрон вече продължаваше:
2
Шекспир, „Хамлет“. Тези думи принадлежат на Полоний и ги е изрекъл като наставление към сина си Лаерт. Превод на стиховете Валери Петров. Б.р.