— Аз не настивам — отговори Алиса.
— Чудесен Робин Худ! — засмя се Юлка. — Всички хора, кои го се разкарват по улицата по пижами при нула градуса, непременно настиват. Това е закон на законите. Но аз знаех, че вратата на болницата е заключена и затова не се вълнувах особено за здравето ти.
— Благодаря ти — каза Алиса. Тя беше разстроена и вече не отговаряше на никакви Юлкини въпроси.
А Юлка още тогава си помисли, че около Алиса има повече тайни от допустимото. Дали тя наистина нищо не помни?
Ето и сега, докато слушаше как доктор Алик надълго и нашироко философствува и си мърда мустаците като добър котарак, тя през цялото време се вглеждаше в Алиса. Човек, когато е в болница и научи някоя тайна, много лесно става Шерлок Холмс.
— Миналото лято — каза Алик Борисович — с приятели ходихме на Дон за риба. Ти, Алиса, била ли си някога на Дон?
— Не знам — рече Алиса.
— Е, няма значение.
Ох, какъв хитрец е, помисли си Юлия. Весел-весел, но не си забравя и работата. Майката на Юлия й беше казала, че в случаи като Алисиния е важно да се намери някакъв детайл, нишка и тогава вече се разплита.
— И тъй, пристигнахме в селото — продължаваше Алик Борисович. — Близо до Азовско море. Жега страшна, а дините още зелени. Останахме на квартира при един казак, един такъв интересен дядка, с перчем, със синя фуражка…
— Милиционер ли беше? — попита Юлия.
— Не, просто по-рано казаците са имали такава униформа и затова дядовците носят сини фуражки.
Алиса се беше обърнала към прозореца и гледаше как по стъклото се стичат капки.
— И ето дядото ви казва: ще ви закарам на Азовско море… Ти, Алиса, не си ли била на Азовско море?
— Не.
— Защо така мислиш?
— Не съм била и толкова.
— А на Черно?
— На Черно съм била.
— И какво прави там. На курорт ли беше?
— Не, работих. Съставях речник на делфините.
Алик Борисович се засмя и каза:
— Ясно е, че ще се разберем. Сама ли беше на Черно море, или с родителите си?
— Не помня…
„Не, помисли си Юлка, лекарите можеш да излъжеш, защото те съжаляват. И изобщо знаят много. Мене няма да минеш. Не знам защо, но искаш да покажеш, че помниш по-малко, отколкото е всъщност.“
— Та, значи — каза Алик Борисович. — сядаме ние в лодката…
В този момент в стаята надникна сестра Шурочка и каза:
— Алик Борисович, търсят ви по телефона.
Когато докторът излезе, Юлка попита:
— Отказа ли се да бягаш?
— Отказах се.
— Защо?
— Страхувам се да не настина.
— А в действителност?
— В действителност с тази пижама веднага ще ме върнат обратно.
— Охо! Вече има прогрес — каза Юлия. — Виждаш ли колко е полезно да се слушат по-възрастните.
— Кой е по-възрастният?
— Аз.
— На колко си години?
— На дванадесет.
— Аз съм на единадесет — каза Алиса. — Мислех, че и ти си на толкова.
— Ти в кой клас си? — попита я Юлия.
— Трудно е да се каже. Няма да разбереш.
— Как да не разбера! Аз съм в шести, ти сигурно си в пети. Вие какво учите по литература?
— Ние имаме други класове — каза Алиса. — Аз сега стажувам по приложна генетика. Това говори ли ти нещо?
— Говори ми — каза Юлия. — А аз уча в английско училище. Само че мисля, че още ти е рано да се занимаваш с генетика.
— Никога не е рано — възрази Алиса. — Аз ще стана космобиолог като татко. А без приложна генетика нямаш работа в биологията.
— Ох! — възкликна Юлка. — Да те беше чул Алик!
— Че какво?
— Нали нищо не помниш! Даже как ти е фамилното име. А се оказва, че баща ти е космобиолог.
— Случайно си ги спомних…
— Е, тогава ще ти помогна — каза Юлка. — Щом баща ти е космобиолог, значи той не работи в Москва. Затова още не са те и открили. Той работи или в Байконур на космодрума, или в Звездното градче.
— Не — отвърна Алиса, — той работи в Москва, в Космозо…
— Къде?
— В една организация. Само че сега замина на конференция. И ще се върне след две седмици. Ще се върне… а аз вече пропилях почти цяла седмица.
— А майка ти?
— Майка ми е ка…
И тук Алиса се запъна като нелегална, която едва не преговаря при разпита.
— Спомни ли си? — попита Юлия.
— Спомних си и забравих.
— Ох, че си трудна! — възкликна Юлия.
В този момент в стаята влезе сестра Шурочка с термометрите и лекарството за Алиса. Шурочка скоро беше завършила училище, готвеше се да кандидатствува в медицински институт и към медицината се отнасяше много сериозно, много по-сериозно от доктор Алик. Но иначе беше добра.
Докато Алиса гълташе лекарството, Шурочка каза:
— Ох, момичета, днес заслужавам да ми отсекат главата!